Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Мъж се прибира късно вечерта и вижда през процепа на вратата, че вътре в къщата свети ръчно фенерче.
Той веднага звъни в полицията:
- Ало, полицията ли е? Има някой в къщата ми, подозирам, че са крадци!
- Господине, за съжаление сега всички патрулки са заети, ще пратим екип, веднага след като някой се освободи, след час-два...
Мъжът затваря слушалката и звъни отново след три минути:
- Ало, пак съм аз. Тъй като нямате свободни патрулки, бях принуден да прострелям крадците сам. Когато някой се освободи, пратете с него две-три линейки да приберат труповете.
След няколко минути към къщата му с пуснати сирени долитат
пет полицейски коли, двора моментално се запълва с въоръжени полицаи, изплашените крадци излизат от къщата и се предават.
Старшината се нахвърля върху собственика на имота:
- Нали казахте, че има поне три трупа!...
- А пък вие казахте, че всичките ви полицаи са заети...