Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.
Малкият Иванчо:
- Мамо, пък вчера като те нямаше, татко дойде с една леличка в къщи отидоха в спалнята..
- Мълчи Иванчо, довечера като седнем на вичиря, тогава ще кажеш. Вечерта на масата, вечерят и майката:
- Кажи, Иванчо, какво стана вчера?
- Ми вчера, след обяд, тате дойде с една леличка, аз лежах в детската стая и той мислеше, че спя, отидоха в спалнята съблекоха се и той почна да й пъха между краката оная работа, която чичо Гошо ти я пъха в устата, като тате е в командировка...