Писмо до затворник от майка му: "Мили сине, тъгуваме по теб! Откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето,няма кой да засади картофите..."
Отговор от сина: "И вие ми липсвате! Лозето по-добре хич не го копайте! За това, което ще го намерите, ще ми лепнат поне още 20 години,че и вас ще доведат при мен."
"Мили сине, с писмото ти дойдоха и полицаи, изкопаха цялото лозе, нищо не намериха..."
"Мила мамо, каквото можах да направя оттук, направих. Засадете си картофите сами!"
Вчера в нашето семейство проведохме референдум по въпроса: "Да продължи ли да се развива семейния алкохолизъм като се купува ракия от едно от двете квартални магазинчета?"
Дъщерите го бойкотираха и не гласуваха, аз гласувах с ДА, а жената с НЕ. В крайна сметка всички се обединихме, че НЕ-то на жена ми няма значение, тъй като така или иначе се отнася само за едното магазинче. И така единствен резултат от допитването беше изпитата 1 бутилка ракия заедно с поканения като наблюдател съсед - Пешо. Тази сутрин го срещам и той се поинтересува кога пак ще правим такова допитване.