Седяла си панда на едно дърво. Минал един гущер и я попитал:
- Какво си правиш?
- Ми, пафкам си трева. Що не се качиш при мен да си правим компания?
Качил се гущерът и двамата си пушили и пушили, докато на гущера му пресъхнала устата.
- Ще отида до реката да пийна вода - казал гущерът.
Отишъл той на реката, а там един крокодил.
- Какво правиш, приятел? - обърнал се крокодилът към гущера.
- Ами, пушим си с пандата трева, та ми пресъхна устата и дойдох да пия вода - отвърнал гущерът.
- Я аз да видя тази панда дето пуши трева - казал крокодилът.
Отишъл той при дървото, видяла го пандата и възкликнала:
- Абе, ти колко вода изпи?!
- Помня, че като ученик бях чел някакъв фантастичен роман, където се описваше далечното бъдеще, в което храната ще се прави от химия, а по вкус няма да се различава от истинската. Тогава си бях помислил:"Ех, жалко, че няма да доживея!". За съжаление, доживях...