В негърски бар за тежкари влиза плахо малък китаец. Съответно в лицето е като шибнат с ютия и носи очила с по-голям диоптер от константата на Планк.
Сяда на бара и казва:
- Един цай.
Бармана естествено е някакъв черен грамаден като бизон, 3 на 3 метра. Поглежда малкото китайче с всевъзможно учудване и му отвръща:
- Виж какво приятелче, тук не е някакво китайско кафене, а негъски бар! Тук се влиза като риташ вратата, изплюваш се, сядаш на бара и казваш: Дай една бира, пич!
Китайчето решило, че трябва да се пробва още веднъж.
Влезнало побутваики вратата, плахо се изплювнало на пода, седнало на бара и казало:
- Един цай.
Бармана го погледнал и махнал с огромната си глава:
- Не така бе! Аз сега ще ти покажа как се прави. Гледай да се научиш.
Огромния негър влиза с все вратата, изсеква се 2 пъти и се изхрачва, сяда на бара и казва:
- Дай една бира, пич !!!
Китайчето:
- Не сервираме на церни.
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?