Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка му отговаря:
- Донеси един и за нос.
Един разказва на приятел:
— Връщам се вчера от командировка, а жената със съседа. И двамата едни такива румени, очите им шарят. „Не, – мисля си аз, – тук нещо не е наред!“. Тичам в кухнята и наистина! Няма ми я ракията от Генко в хладилника!