Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
- Как се запозна с жена си?
— Пътувам си аз в трамвая, срещу мен симпатично момиче. И изведнъж контрола. А тя няма билет, аз като галантен кавалер й платих глобата.
— И после?
— После все същото – продължава да си пътува без билет, а аз като последния глупак плащам глобите.