По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.
В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
— Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
— Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
— Абе и моята Мара е една кучка, ама баш каква порода е, не зная!