Веднъж отивам в един бар и по едно време усещам, че ми се пърди, и то много сериозно. За щастие музиката беше доста силна и ми хрумна да пускам леки пръцвания в такт с музиката, така, че да не се чуе. И така 2-3 песни, обикалям по бара, докато ми олекне. След 3-тата песен обаче усещам, че всички ме гледат странно с леко отвращение в погледа. В това момент осъзнавам, че все още съм със слушалките на айпода в ушите!
Късно през нощта се чука на вратата на сарафин.
Сарафинът отваря и го нападат двама.
- Какво искате от мен?
- Сто килограма злато!
- А може ли да ви дам сто и пет?
- Може!
- Жено, злато мое, ставай, за теб са дошли!