Четвъртък, 20 август 2026
|
Димитровград
20°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
На къде отива този свят? Ученическата униформа вече се продава в секс-шопа.
Прочети още подобни вицове
15.02.2023
03.11.2021
11.06.2017
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
Двама приятели разговарят: - Знаеш ли, онзи ден ми откраднаха колата! - И ти какво направи? Обади ли се в полицията? - Обадих се. Не са те...
Професионални
04.10.2017
6,889 прегледа
Следващ →
Още вицове
Ловец на лъвове разказва за последния си лов: - Гледам лъва, пускам го да се приближи, прицелвам се, натискам спусъка и пушката засича. Той се засилва към мен, а аз беж да ме няма. Той ме гони, а аз се покатервам на едно дърво. Той тръгва да се катери по дървото и аха да ме стигне, се подхлъзва, пада на земята и се разбива. Един от слушателите се обажда: - Ти си много смел. Ако бях на твое място щях да се посера от страх. - А ти как мислиш, на какво се подхлъзна лъва?
Офис на фирма. Работният ден е приключил, навън вече е тъмно. В офиса са останали само двама - красива секретарка и един счетоводител. Изведнъж счетоводителят казва: - Иванова, я загаси лампата. - Стига, бе, Петров, как може да ми правиш такива предложения? - Моля те, бе, Иванова, моля те, загаси я. - Петров, ти си полудял. Как не те е срам? Счетоводителят става и с отривисто движение гаси лампата. - Помощ, охрана... - разписква се секретарката. - Стига вика, Иванова! Я по-добре погледни! Виж какъв часовник имам - в тъмното свети ...
Разказ на ветеринар: Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така: - Да, ще дойда при вас след около час… Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса... В разговора настъпва дълга пауза. - …Коса – това е някаква прическа!
Студент от Русенския технически университет отива на гости във Велико Търново, да посети лекциите в Богословския факултет. Влиза той в една лекция, а лекторът, стар свещеник, започва: - Чеда мои, днес ще говорим за Божията Сила. Можете ли да кажете нещо за Божията Сила? Пълно мълчание в залата. Свещеникът пита един по един, всички мълчат. Стига до Русенкия студент, "инженера": - Вие, колега, какво можете да кажете за Божията Сила? - Ами, Божията сила ... е равна на Божията маса по Божието ускорение.
При врачката. - Преди пет години ми казахте, че ще се омъжа и ще имам пет деца. - А сега какво искате? - Ами, вече имам пет деца.. - Чудесно! Поздравявам ви. - ...и дойдох да попитам кога ще се омъжа.