Съдията:
— Обвинен сте в нарушаване на обществения ред. Обикаляли сте пиян и с виковете си сте събудили заспалите граждани. Какво ще кажете за свое оправдание?
Подсъдимият:
— Всичко това е вярно. Трябва да проявите разбиране в моя случай. Същата вечер жена ми ме напусна.
— Е та какво? Така ли трябваше да изразите радостта си?
Мъж вдигнал телефона.
- Да, майко - въздъхнал той. - Имах тежък ден. Милдред е в лошо настроение... Знам, че трябва да съм по-твърд с нея, но не е лесно. Знаеш я... Да, помня, че ти ме предупреждаваше... Да, помня, че я описваше като зло същество, което ще ми стъжни живота... Да, помня, че ме умоляваше да не се женя за нея. Ти беше права... Искаш да разговаряш с нея ли? Добре. - Той оставил слушалката и извикал на жена си в съседната стая: - Милдред, майка ти иска да приказва с теб!