Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Реклама на гробище: "Първокласно гробище! Прекрасен изглед към морето! Абсолютен покой! Който е дошъл в нашето гробище, никога не е пожелал да го напусне!"