Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 11°
Тъмна нощ. Селска къща. На вратата се тропа: - Искате ли дърва? - Не, благодаря! На сутринта дървата под навеса ги нямаше...
Разни 1,831 прегледа
Следващ →

Още вицове

Турист на тихоокеански остров. Гледа - някакъв туземец яде кокосов орех. Пита го: - Ей, в тая жега как не ви мързи да се катерите по палмите да берете орехи? - Мързи ни, как да не ни мързи. Ама ние не се катерим - чакаме да духне вятър и да ги събори. - Ами ако няма вятър? - Е, в такива безветрени години казваме, че реколтата е слаба... Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! СЕМЕЙНА БАЛАДА Снощи мойта анаконда ми се фръцна с фин финес - аз съм, вика, кат Джоконда! Мога да ти бутна днес. Ти си моят Леонардо! Ти си, вика, страшен пич! Как вървиш по булеварда с туй парче като теглич? После страстно пусна Шуберт. После Моцарт заскимтя. И на старичкия губер метна прашки на цветя. Щом ми стисна панталона, И извика ах, недей! – сякаш с не’къф кран сто тона дигна страшния ми змей. Мале, майчице - и в хола се отвори Втори фронт - мойта анаконда - гола върху моя анаконд! Един ден, човек от комисията по освобощаването на луди отива да провери дали вече има някой който да се е оправил и да го освободи.Отива той и какво да види?Всичките висят по пердетата и пита пазача: -Какво става тука? Той му отговаря: -Ами всичките се мислят за листа.За да ви докажа гледайте! И пазачът започнал да пее: -Есен настана и листата почнаха да падат… И тъкмо започнал и всички изпопадали само двама още стояли.Попитал човека от комисиата: -Абе вие защо още стоите? А те му отговорили: -Ами ние сме иглолистни! - Как си, приятелю? - Зле, старите болки пак се появиха. - Съжалявам... кога се върна жена ти?