Умира един пич и стига пред вратите на рая. Там го чака св. Петър с душите на 4-рма негови приятели, които да кажат дали да ходи в рая.
1-ия: Грижеше се за семйството си. В рая.
2-ия: Беше добър с колегите си и винаги ни помагаше.
3-ия: В ада.
Душата на починалия:
- Защо така приятелю? Кога ти направих нещо лошо? Кога прегреших срещу теб? Нали бяхме приятели?
- Бяхме. Но влизам на летището в една тоалетна, а след мен двама бизнесмени. След тях килър - застреля ги и двамата, но не ме забеляза в кабинката. Стоя аз и не смея да дишам, но в следващия момент ми звъна мобилния телефон...
- И какво е моето участие във всичко това?
- А кой ми звъна в този момент на мобилния?
Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си.