Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Спял си един човек и някаква муха започнала да му бръмчи над главата. Станал, гонил я и отново заспал. А мухата пак: “Бз-бззззззззз”.
Ядосан, човекът станал, хванал мухата и започнал да я люлее: “На-ни-на-ни”…
Мухата заспала и човекът започнал да крещи: “Ббз-бз-бз-бзззззззззззз. Хубаво ли ти е сега, а, хубаво ли ти е?”