Понеделник, 5 октомври 2026
|
Димитровград
16°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Малко момченце моли родителите си да му подарят куче. Накрая родотелите му купили кученце санбернар. Детенцето погледнало кучето и казало: - Не разбрах, кой на кого подарявате.
Прочети още подобни вицове
20.09.2026
10.09.2026
03.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
- Злато мое, ще живеем в скъпо жилище. - О, любими, кога се изнасяме от този коптор? - Не скъпа, вдигнаха ни наема...
Разни
03.10.2017
2,789 прегледа
Следващ →
Още вицове
Срещат се двама приятели и единия споделя: - Снощи къв бандит нахлу вкъщи и преби тъщата до смърт! - А ти защо не се намеси? - Е не е честно двама мъже срещу една жена.
Баба ми обичаше да казва:"По-добре да стреляш, да презаредиш и пак да стреляш, отколкото да светиш с фенерчето и да питаш - "Има ли някой тук?"
Пътуват във влака в едно купе французи - семейна двойка и един англичанин. Французите извадили термос, сипват си кафе и предлагат на англичанина: - Кафе, сър. - Ноу. Малко по-късно извадили коняк, наливат си и предлагат на англичинина: - Коняк, сър. - Ноу. Французойката прошепнала на мъжа си: "Слушай, това е англичанин, докато не се запознаем той няма да разговаря даже с нас.." "Правилно," - казал французинът, и почнал да представя жена си на англичанина: - Моята жена Натали, сър. - Ноу.
Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...
- Какво си мисли катаджия преди пенсия? - Как ще живея без палката?!