Вторник, 6 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 26°

Разни

Един слон и една мишка решили да се поразходят заедно в джунглата. Вървяли, вървяли, отплеснали се в разговори и не обръщали внимание къде всъщност отиват, когато изведнъж слонът паднал в дупка. — О, боже ! Какво ще правим сега. Не мога да се изкача обратно сам. — Не се тревожи. Ще изтичам обратно в града, ще докарам Поршето ми и ще те измъкна от там. Изтичала мишктата до града, докарала Поршето, вързала една верига за бронята и хвърлила другия край на слона. Слонът се изкачил по веригата. — Благодаря ти, благодаря ти, приятелю ! — Удоволствието е мое. Хайде да продължим да се разхождаме. Слонът се съгласил, но когато се обърнал към мишката, хоботът му блъснал мишката в дупката. — О, боже! – пропищял слонът – Какво ще правим сега, аз съм твърде голям, за да се побера в Поршето. — Не се тревожи. Хвърли ми пениса ти и ще се изкача по него. Слонът метнал пениса си в дупката, мишката се изкатерила и те продължили разходката си. Каква е поуката от тази история? „Ако имаш достатъчно голям пенис, не ти трябва Порше“
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: — Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж… — Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: — И к’во си поръча? — Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…
Оценка 0 от 0 гласа
- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х*й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „А на х*я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката по география за чий х*й е дошла? — Аз попитах същото!
Оценка 0 от 0 гласа