Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 9°

Военни

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...
Оценка 5 от 1 гласа
Пътуват в едно купе във влака майка, дъщеря, офицер и войник. Влакът влязъл в тунел и в купето проехтява плесница. Офицерът си мисли: "Брей, заради този войник къв шамар изядох." Дъщерята си мисли: "Абе тя майка ми уж един любовник не може да си намери пък какви работи прави." Майката си мисли: "Абе тя тая мойта не се давала толкова лесно." Пък войника гледа офицера и си вика: "Чакай да влезем в следващият тунел, пък аз ще ти покажа!"
Оценка 0 от 0 гласа
Военна комисия... Лекарят гледа с изумление полуметровия член на поредния донаборник... -Не съм си и помислял , че човешки член може да е толкова дълъг! -Дребна работа! Моите братя имат по дълги! -Браво, браво! Трябва да благодарите на баща си, че ви е надарил толкова! -Не на баща си, а на майка си благодарим! -Майка ви не може да ви надари, а само по бащина, мъжка, линия :баща, дядо, прадядо! -Да, бе, да! Мйка ни е едноръка, и като ни е къпала за какво мислите, че ни е държала? !
Оценка 0 от 0 гласа
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Оценка 0 от 0 гласа