Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!
Вървели две бедни и много гладни бабички и изведнъж виждат на земята повръщано. Първата, която стигнала до него, веднага го изяла, а другата казала:
- Имаше косми, ма!
Погнусила се бабичката и повърнала. Другата обаче изяла всичко и казала с усмивка:
- Мерси, че ми го затопли!