Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла
"Аладин и вълшебната лампа".
Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната.
Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"...
Така и направил.
В залата се надига мощен кикот.
Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее.
- Петка, какво ти става?
- Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Влачи се, Прасчо през гората само с три краченца и едно оченце.
Не щеш ли го среща магаренцето Йори и го пита:
- Прасчо, какво ти се е случило? Къде са ти краченцето и оченцето?
- Остави - отвърнал Прасчо - хванах се на бас с Мечо Пух на едно око, че не може да ми отреже крака!