Нов трик плъзна в хранителната индустрия у нас - изобщо не се отбелязват на етикетите смущаващи съставки в храните, заради присъствието на които потребителите може да се откажат да ги купят. Така „Всеки ден" откри, че в торти, пастички, петифурки, кейковете, мъфини, плодови пайове, соленки и т.н. подобни сладкиши няма и грам каквато и да е мазнина.
И без да е сладкар професионалист, всеки знае, че в рецептата на подобни захарни изделия винаги има някаква мазнина - с малки изключения. Най-добрият вариант е истинското краве масло или пък олио, за да е „постен" сладкишът, категорични са топ сладкарите. Родната индустрия обаче по отколешна традиция бълва торти и всичко останало за десерт с маргарин или по-модерното напоследък палмово масло.
„Производителите не само у нас използват най-вредните мазнини, защото са евтини, а и не са забранени. В България истинското масло в хранителните продукти изчезна. Използва се рядко само в скъпи ресторанти със свои сладкари или в бутикови сладкарници", коментира за „Всеки ден" инспектор по безопасност на храните. Той уточни, че няма забрана за палмата и за маргарина, макар срещу тези вече доказано вредни за организма мазнини на Запад да има остра реакция.
„Задължително е обаче на етикета на всяка храна да бъде отбелязано абсолютно всичко, което е вложено при производството", припомни специалистът. Той подчерта, че „спестяването" от етикетите на маргарин, палмово масло или каквото и да е друго е грубо нарушение на Закона на храните. За лъжливи етикети производители можело да отнесат глоби и по 100 хиляди лева.
Откритието за „здравословни" сладкиши без мазнини, но само според етикета, а иначе според вкуса им тъпкани с маргарин, „Всеки ден" направи на луксозен сладкарски щанд в голяма хранителна верига. Дори и продавачката остана удивена от написаното, след като бе помолена да прочете на глас етикетите, с цел клиентът да разбере в кои има маргарин или палмово масло, за да не си ги купи.
Оказа се, че никъде няма нито маргарин, нито палма, нито най-често срещащия се термин „растителни мазнини". Според етикетите сладкишите не съдържаха и краве масло. На всичко отгоре етикетите бяха с големината на пощенска марка. При положение че сладкишите се продават на парче или грамаж и имат етикетче, но общо - за цялата тава, което пък означава, че при покупка на парче торта, кекс или 200 грама сладки клиентът изобщо не получава етикет, за да се информира за съдържанието. Става само при поискване и с четене на съдържанието на място.
