Горещи дебати се разразиха в НС по повод ратифицикация на Споразумението между Министерството на икономиката на България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко" ООД-София, България, и на споразумението между Министерството на икономиката на България и "Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH" - Кемпен, Германия.

Споразуменията са подписани на 5 декември 2014 г. в Берлин и на 8 декември 2014г. в София при условие за последваща ратификация. Казусът, който е обект на горните споразумения е свързан с нереализиран инвестиционен проект за изграждане на завод за производство на цимент от шлака от „Кремиковци" АД, който е обезпечен с инвестиционна гаранция на федералното правителство.

През 2005 г. германската компания „Кльостерс" започва дялово участие в проектното българско дружество „Цемеко" ООД. За това капиталовложение съществува инвестиционна гаранция на Федерална република Германия за обезпечаване от политически рискове. Предмет на дейност на дружеството е производство и продажба на шлаков цимент. За построяване на производствения цех на терена на „Кремиковци" АД, „Цемеко" ООД не успява да получи разрешение по ОВОС до 2008 г. поради което германската компания се изтегля от проекта и спира дейността си, като предстои ликвидация на дружеството.

Федерална република Германия признава наличието на гаранционен случай по линия на съществуващата за проекта инвестиционна гаранция и обезщетява „Кльостерс", като предявява регресни претенции към Република България на стойност 4 186 704 евро главница и лихви поради нарушение на Договора за насърчаване на инвестициите.

След проведените съвместни експертни срещи се стига до споразумение за решаване на проблема по взаимно съгласие под формата на съпричастност. Съгласно подписаното споразумение България следва да заплати на Федерална република Германия 50 на сто от предявената претенция в размер на 2 093 352 евро, като заплащането следва да стане в срок до 7 дни от влизане в сила на споразумението.

Споразумението с фирма „Кльостерс" предвижда отказ на „Кльостерс" от самостоятелно предявяване на допълнителни искания за обезщетение към България във връзка с щетата по казуса „Цемеко" ООД. Споразуменията подлежат на ратификация от Народното събрание, тъй като от тях произтичат финансови задължения за държавата.

Споразуменията влизат в сила в деня на получаване от германската страна на уведомление от българската страна, изпратено по дипломатически път, относно изпълнението на вътрешноправните процедури за влизането му в сила. В случай че уведомлението не бъде получено до 15 януари 2015 г., споразуменията не пораждат права и задължения за двете страни.

4 правителства се опитаха да намерят решение на този казус, подчерта Драгомир Стойнев от БСП в хода на дискусиите. По думите му стремежът е бил да се защити националният интерес. Тази ратификация според него противоречи на българското законодателство. Въпросът е принципен, българската държава не е виновна, категоричен бе Стойнев. Дружеството е извършило нарушение на антимонополното законодателство, както и е нарушило еко нормите в страната. Според него няма основание да се ратифицира споразумението. Сега трябва да узаконим това потъпкване на българското законодателство, смята Стойнев.

Ако приемете това решение, вие ще проявите правен нихилизъм, обвини и социалистът Георги Божинов. Той заподозря интерес в ратификацията. Въпросът е принципен, смята червеният депутат.

И от ДПС се обявиха срещу ратификацията. Защитавайки частна немска фирма, означава, че не сме си на мястото, каза Ферихан Ахмедова.

Националистите от Атака също скочиха срещу ратификацията. Опозицията се аргументира и със съдебните решения, които са в полза на държавата.

От ГЕРБ пък обясниха, че ако не се разреши казусът, това ще спре притока на немски инвестиции. Всички в тази държава чакат ГЕРБ да дойде на власт, за да реши проблемите, обяви Даниела Савеклиева.

Червените дадоха и трибунка по темата. Пълен абсурд е да подкрепяме такова решение, категоричен бе Петър Кънев.

Намесен бе и Държавен вестник, където паричната компенсация се отпуска на база ратификациите на НС. Според Румен Гечев това е скандално нарушение.

Така българският народ, по думите му, ще трябва да даде 4 милиона лева коледен подарък на една немска фирма. Това е престъпление, категоричен бе и Георги Божинов. Червените се надяват недоволството на обществото да предизвика компетентните органи да реагират.

По-рано, по време на спора, председателят на Народното събрание Цецка Цачева заплаши социалистката Мая Манолова, че ще я съди за публично нанесена обида. Цачева се ядоса от изказването на „червената" депутатка, че в момента в пленарна зала се обсъжда законопроект, който е обнародван на 55 страница в брой 103 на Държавен вестник от 13 декември.

„Обявено е, че постановлението е на основание ратифицираното от Народното събрание със закон споразумение. С този акт на практика разпускате парламента. Вие унизихте максимално българския парламент", се ядоса Манолова.

Думите й предизвикаха яда на Цачева, която обясни, че в Държавен вестник освен законопроекти и другите актове на Народното събрание, които, за да се обнародват стои подписът на НС, по Закона за Държавен вестник се обнародват и други актове, които носят подписите съответно на представляващия институция.

„Това е груба спекулация - към този момент законопроектът не е обнародван. Всякакви подобни изказвания на учили и недоучили уронват авторитета на НС", отсече Цачева.

Крайният резултат от дебата обаче бе положителен за споразумението, което успя да мине със 102 гласа „За", 12 „против" и 3 „въздържал се".

От БСП настояха да обяснят отрицателния си вот, като социалистът Янаки Стоилов обясни, че само трима народни представители от „БСП Лява България" са упражнили правото си на глас и то „против" ратифицирането на споразумението, тъй като днес парламентът е бил въвлечен в една нищожна юридическа процедура.

„Днес управляващите подчиниха Народното събрание на волята на президента и премиера с оглед псевдоинтереси за развитие на икономически връзки между България и Германия. Направихме крайно негативна стъпка", обясни своята позиция и социалистът Чавдар Георгиев.