Почитаме св. равноапостоли Константин и Елена, днес е и Спасовден

Православните християни отбелязват днес двоен празник - Възнесение Господне (Спасовден), който се чества на 40-ия ден от Великден, както и деня на светите равноапостоли император Константин и майка му Елена.

За храмовия празник в столичната църква "Възнесение Господне" ще бъде изложена чудотворната икона на св. Богородица от манастира "Козиница", с вградени мощи на четирима светци - св. Харалампий, св. Дионисий, св. Пантелеймон и св. Петка Търновска.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест. Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.

През 325 година император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий.

Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос.

Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение към Бог. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен.

Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Народните чествания на празника в България са нееднозначни. Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".

Източник: http://www.dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини