Димитровградчанинът Валери Добрев няма нужда от представяне. Множество филми, репортажи, снимки, колажи, а също и книги оформят творческата му биография в годините. Преди близо месец поредния филм на Валери и колегите му спечели награда от фестивал в Попово, факт е и новата му книга. Срещахме се с него, за да научим повече за спечелените награди и за "бъдещите творчески планове", но както казва той - "Валерката си .... си е Валерката и ще си останеш!"

-  Господин Другарю Добрев, докога ще ни мъчите с този объркан псевдоним?

 - Едва ли затруднява някого. Освен ако е от тези хора, които мислят, че щом се усмихват – значи са хумористично извисени.

- Исках да говорим за вашата нова книга, но не мога да я намеря по книжарниците...

- Сори, дет се вика на хасковски. Книжката излезе в героическите 100 бр. И затова тутакси свърши. Ако искам да се понадуя малко ще кажа, че така тя е станала някакъв уникат. Но аз няма да разочаровам тия наши съграждани, които ме имат за лаик в тази насока. Затова след преработка ще излезе новото т.н. Преработено и допълнено издание. И тогава ще напълня лавиците на книжарниците, та псевдоприятелите ми да си отдъхнат и да подхванат отново рефрена :“Кажете на Валерката да не се занимава с неща , които не са за него. Да си окачи пак фотоапарата, че ще пукне от глад!“

- С какво се занимавате сега ?

- Питайте Петър Ганев. Той истински е загрижен за мен и вчера дори ме изпращаше на събеседване за работно място в новия, японски завод. Но аз дори и японски не знам, и не отидох... Петката е Голяма Терца и с невероятно чувство за хумор. Съжалявам, че направих само миниатюрката „Айнщайн на барабаните“ а не някакъв по-дълъг филм за този корифей на ударните в нашия регион.

- Петър Ганев безспорно е талантлив ....

- Ама защо когато един човек е от дълбоката провинция, това да означава, че не е талантлив?! На това отгоре е изключителен разказвач на поучителни истории. Честно казано, крадешком се уча от него как да разказвам в книгописането.

- Май и Вие се смятате за нескромно талантлив, от кога така?

- О, никога няма да забравя този случай.Имах началник. Най-гениалния ръководител в Хасковска област. Той беше закрил три вестника и накрая се опитваше да закрие една телевизия. Лежах си на високото легло и си мислех как да стана и аз толкова гениален, че да живея сред върхушката. Нищо не ми идваше на акъл. Тъкмо взех да се примирявам, че тъй както съм Валерката и Валерката ще си остана ...и се сетих. Ами да! Важното е чейнето да трака. Да говориш думи, само думи, както се пееше в една песен на Щурците и да споменаваш, ей така между другото колко си гениален. Не! Това гениален ми се видя твърде помпозно. По-скромно, колко си талантлив! Лежейки започнах да си изработвам стойка, подходяща за новото амплоа. Наперена за пред подчинените и сгъната – за пред банкнотодателите. И тъй, докато се сгъвах и разгъвах в леглото, водейки примерни разговори с едните и другите,  аз се изръсих право върху бабината черга. Ама така се изпрасках, че известно време се държах в несвяст. Като идвам на себе си гледам на един клепач разстояние една хлебарка. Гледа ме право в очите. Нагло и безпросветно като общински чиновник по културата. Прошепнах тихо, топло, по човешки : Мила, аз съм просто талантлив! Хлебарката вече беше разбрала това. Кимна в знак на съгласие и пое към шкафа с продуктите...

- Сега сериозно, колко станаха документалните миниатюрки?

- Може би 150. Честно казано едва 15-20 от тях ми се струват по-интересни за настоящия зрител. Останалите имат съвсем архивна стойност, но сигурен съм след 50 г. ние с вас ще ги гледаме с повишен интерес.

- Но сте известен най-вече с тези награди, ако са толкова архивни, едва ли...

- Аз много си уважавам наградите. Вярно е , че всичките ми филмчета са направени в любителски условия. Но наградите са определени и дадени от страхотни български професионалисти. Можем да започнем от народния артист Захари Жандов, н.а. Христо Ковачев, възпитаника на ГИК Генчо Генчев. А в по-ново време от продуценти като Сашо Донев и проф. Станимир Трифонов. Проф. Венелин Грамадски и редица още доказани професионалисти. Куриозното е, че отивам на конкурси и фестивали без такава нагласа. Искам просто да си покажа филмите и да видя на другите продукцията... Ей на, почти 1/3 от грамотите и плакетите ми ги няма...

- Но май филмите не виждат екран…?

-Абсолютно вярно. Преди години имахме предаване „Екран на кинолюбителя“. Но откакто сме Алтернативно кино – изчезна и това предаване по националната телевизия. Иначе много хора щяха да видят доста различни, най-вече като емоция, филмчета. Случвало ми се е да прожектирам някои от моите неща, дори и тук, в изпосталелия духовно Димитровград. Присъстваха по 30-40 човека. Не повече. Но това е абсолютно достатъчно, защото това което правим ние не е под знака на комерсиално. Най-интересното е, че филмчетата се приемат изключително емоционално. Дали защото хората виждат себе си тук-там или защото са изненадани, че в нашия град има толкова много интересни теми и личности за документално кино – не знам.

- Защо не се занимавате с тази професия?

- Е, все пак кинолюбителството ме запозна с фотографията, а така си изхранвах семейството близо двайсет години – като фоторепортер. Снимах една година и за новините на БТВ, а 4-5 години бях отговорен оператор на студиото на Юниън телевижън в Хасково. Там, да направя една отметка, бях назначен от друг народен артист Людмил Стайков. Значи хората са отчели моите възможности. Разбира се в моя град ... работата е ясна. Още нещо куриозно ще ви кажа. Аз не се смятам за фотограф, нито за оператор. Но живота се стече така, че с тези неща трябваше да се боря за кората хляб /цитирам Иван Гочев/. Моите интереси са били винаги към филмовата и театрална драматургия и режисурата. Но без диплома – няма как да убедя който и да е продуцент.

 - В театъра защо не опитахте?

 - Е. Това не означава, че всеки, който иска да прави спектакъл трябва да бъде допуснат. Пък и в нашия театър се носи един парфюм, от който на мене ми се гади. Виж, в няколко по-големи документални продукции продуцентите ми гласуваха доверие и ме наемаха като помощник. Но за местната власт, аз съм доказано ненужен. И това не от вчера. И миналата власт, и по-миналата, и още по-миналата – все същата. Те предпочитат да поръчат филми и да кихнат по 20 или 30 000 лв на екипи от столицата. Лошото е, че поръчаните от кметските управи филми по мое скромно мнение, не само, че са изключителна боза ами са и направени безчувствено като от хора дошли в поредната командировка. Все пак, трябва да ви кажа, че в един момент ръководството на химическия завод се престраши и ми довери един технологично-представителен филм. Същото направи и Живка Шишкова – за няколко документални парчета около социалистическото битие на Димитровград.

- Кои са най-големите Ви успехи в професионален план?

- Ами всичкото това са си успехи. Поради простичкия факт, че нямам абсолютно никакво образование за кино, а сега и за книгописане. Обладавам някакъв кавгаджийски нрав, и това ми попречи да направя по-сериозни и по-прочути материали. Но по вестниците ме впрягаха за какво ли не, а аз от друга страна изцяло научих печатарския процес. Пуснах и „ първото интервю с бос на мафиотски клан“ – баба Гина от с. Филево. Имах и други находки , но голямо журналистическо разследване не съм направил. И правилно, тези неща останаха за образованите журналисти. Във видеопродукциите „ Роял“ и „ Кънчо +уткодеров“ поразлаях кучетата и толкоз.

- За кое съжалявате и за кое не?

- Съжалявам, че вземах насериозно хора, които сами са се взели насериозно. Нали! Това са кухи души, чието кънтене установявах със закъснение и с още по-голямо закъснение набирах куража да ги отделя от себе си. Така пропуснах удобни моменти да се пробвам поне, в голямото кино, в по-голямата журналистика. Но, за тия неща аз съм си кабаетлия.И искренно съм щастлив с най-близките си, и всеки благодаря на Бога за това.

- И накрая както повелява традицията – Вашите бъдещи творчески планове какви са?

- Разбира се, самочувстието ми не позволява да правя бъдещи творчески планове. По простата причина, че знам, абсолютно съм сигурен, че от мене нищо не зависи. Или почти нищо...Руснаците казват: Ако искаш да разсмееш Бог-разкажи му за твоите планове! Все пак предстои фестивалчета в Килифарево, в Битоля, в Хасково. Прередактиране на книгата и евентуално участие при големите - “Златния ритон“. Това е.