Сценарий като за филм или как един спорт идва у нас

Това не е сценарий на някой филм от Холивуд, а една истинска човешка история, чиито корени водят началото си от Хасково. Годината е 1965-а, лято е и през ваканцията третокурсникът от ВМИ "Иван Петрович Павлов " в Пловдив Пюзант Касабян заминава при своите братовчеди в Сухуми (Грузия) и Ереван (Армения). По една случайност в самолета от Москва за Сухуми на съседната седалка е Миша, студент от университета “Ломоносов”. Освен връстници двамата са и кандидат-майстори на спорта по тенис на маса. Миша отива на гости при леля си. Така двамата младежи решават по време на почивката си да кръстосат хилки по два часа на ден. Веднъж след поредната тренировка по тенис на маса Касабян с изненада съзира афиш, на който пише с едри букви БАДМИНТОН . Той пита Миша какъв е този концерт, тъй като накрая завършва с “тон”, и получава обяснението, че това е нов вид спорт, който е въведен в Съветския съюз, също и предложение да гледат първенството на Грузинската ССР!

Двамата приятели харесват играта с летящото перо и организаторите им подаряват две съвсем обикновени ракети от ГДР, носещи името „Къмпинг”, и пластмасови перца „Швалбе”. Спортната натура си казва веднага думата и Пюзант заедно със своя другар пробват новата игра на плажа. Не всичко обаче минава по вода заради бриза, който "властва" край морето. Нашите момчета правят най-смешните фигури при отразяване на перото, което предизвиква насмешка у стоящите встрани Маша и Наташа. Оказва се, че девойките упражняват новата игра в университета „Ломоносов”, където са студентки. Така те предават и първите уроци по бадминтон на двамата състезатели по тенис на маса. Обладан от спортна страст, Касабян купува 6 ракети , 3 – 4 кутии пера и 1 мрежа и заминава за Ереван при другия братовчед. Там той продължава да играе бадминтон и скоро го насочват към Атаджан Чаръев , зам.-председател на Руската федерация по бадминтон. Срещите в Москва са много ползотворни и нашето момче участва в начален учебнотренировъчен процес, който продължава седмица.

Снабден с ракети, перца и мрежи, допълнени от Руската федерация по бадминтон, в края на лятото на 1965 г. Касабян започва постепенно въвеждане на новата игра в групата, после курса и накрая в целия медицински институт под тепетата. Все пак той набляга и на тениса на маса, защото се е насочил към покриване на майсторския норматив. Успява и през 1966 г. вече е майстор на спорта по тенис на маса от пловдивския „Академик”. По същото време Веселин Кръстев от София, Венцислав Венков от Варна и Тодор Деков от Стара Загора също са се запознали с новия спорт и са започнали учебнотренировъчна дейност по места. Междувременно е учредена Републиканската комисия по бадминтон, чийто първи председател е Мирчо Пашалийски, генерален директор на Български циркове. Разбира се, заместник му е действащият ръководител Веселин Кръстев. В комисията са още Венцислав Венков, Пюзант Касабян, инж. Иван Филипов и други функционери. Взема се решение да се проведе I Международен турнир на 23 и 24 декември 1967 г. в Пловдив с основни организатори Кръстев от София и младият Касабян. На Бъдни вечер в зала „Академик“ са наградени първите призьори, сред които е и Касабян, който завършва втори при мъжете.

По време на надпреварата край мрежите е и току-що уволнилият се от редовна военна служба Арсен Касабян, който е на гости на брат си в Пловдив. В началото на 1968 г. братя Касабян опъват импровизирана мрежа за бадминтон, направена от бинтове, на зелената морава до плувен басейн в „Ямача” в Хасково. Впоследствие Арсен Касабян организира група, която започва занимания в спортния салон на Минния техникум заедно с преподавателя Тодор Козарев. Арсен изгражда и първия отбор, който започва участие в състезания. Междувременно по-големият брат помага от Пловдив в съвместната работа, но основната част остава на по-малкия - Арсен.

Пюзант, известен още като Пижо, полага основите на бадминтона не само в България, но и на Балканите. Арсен, от своя страна, държи здраво юздите в управлението на новия спорт, като го налага и в Хасково.

След като се дипломира през 1970 г. във ВМИ – Пловдив, Пюзант Касабян постъпва на служба в Медико-физкултурния диспансер в Хасково и започва да работи съвместно с брат си с отбора на града, който в периода от 1972 до 1989 г. печели 15 пъти отборната шампионска титла за смесени отбори (мъже и жени) и 9 пъти е носител на "Купата на България".

Румен Кацаров
 

/Следва/

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (5)

  • 1
    Ед
    ЕДИН
    3 -17
    14:59, 24 авг 2016
    Коментарът е скрит заради голям брой отрицателни гласове. За да видите коментара натиснете тук
    • Ьн
      ЬНУАК
      0 -4
      22:01, 24 авг 2016
      "децките" = детСКите ... пЪк кЪк нИ гУ нЪписЪ... Виж коментара
  • 2
    Па
    Павлов
    20 0
    15:43, 24 авг 2016
    Пожелавам още повече успехи на д-р Касабян. А към по-горния "приятел" - нещо по просташко не можа ли да измислиш?
  • 3
    Фе
    Фен на бадминтон
    10 0
    20:20, 24 авг 2016
    Слава Богу, че си един...надявам се единствен. Простотията е за цял живот. Умният човек знае
    че е с ограничени възможности, простакът е неизмерим в изявите си...

  • 4
    Ян
    янко митев
    0 0
    10:17, 18 яну 2018
    Да си жив и здрав Докторе! Да са живи и здрави всички които отдадохме толкова години от живота си за прекрасния спорт бадминтон!
Последни новини