Венецианската комисия: Референдумът в Турция е път към едноличен режим

"Преди всичко, предупреждаваме, че в Турция може да се появи "едноличен режим" в пълния смисъл на този термин. С премахването на необходимия контрол и баланс поправките [в турската Конституция] няма да следват модела на една демократична президентска система, основана на разделението на властите, а вместо това има риск от дегенерирането към авторитарна президентска система."

Това е основното заключение на Венецианската комисия към Съвета на Европа, разпространено в петък. Комисията, която е смятана за най-авторитетния в Европа международен орган от юристи конституционалисти, бе помолена да подготви доклад по повод референдума на 16 април в Турция и очакваният ефект от предложените на вота на народа поправки в Конституцията на страната.

Съобщението бе разпространено в момент, когато властите в Анкара са в остър дипломатически спор с няколко държави относно агитирането на тяхна територия сред местното турско население за участие в референдума в полза на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Пълният текст ще бъде представен в понеделник, а през седмицата Венецианската комисия обещава още две позиции, свързани с Турция - за указите на извънредното положение и ефекта им върху свободата на медиите, както и за задълженията, компетенцията и функционирането на наказателните съдилища.

Заключенията за конституционните промени са еднозначно критични:
- те позволяват на новия президент единствен да разполага с изпълнителна власт без надзор за това как назначава и отстранява министри, както и власт да назначава и уволнява висши служители по критерии, определени единствено от него

- президентът може да бъде член и дори ръководител на политическата си партия, което би му предоставило огромно влияние върху парламента

- предоставят на президента власт да разпуска парламента на каквито си поиска основание, което е фундаментално противоречащо на демократичните президентски системи

- допълнително отслабват и без това неадекватната система за контрол от страна на правораздавателните органи върху изпълнителната власт

- допълнително отслабват независимостта на правораздавателната система.

Юристите имат сериозни притеснения и за процедурите около референдума. Парламентът например одобри изпращането на поправките на Конституцията на всенародно допитване, докато няколко депутати от втората по големина опозиционна партия бяха в затвора (бел.ред - става дума за народни представители от Републиканската народна партия). Освен това гласуването за поправките не бе тайно, което поставя под съмнение естеството на подкрепата за реформата и на начина, по който са гласували конкретните депутати.

Експертите смятат още, че условията на извънредното положение, в което е Турция от опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., не предоставят достатъчно демократична обстановка за един толкова важен вот, какъвто е поправянето на Конституцията.

"Всяка страна има право да избира собствената си политическа система - президентска, парламентарна или смесена - но това право не е безусловно", пишат още от Венецианската комисия.

Кой поиска доклада
Докладът с консултативна сила е поискан от Комисията за мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). На 8 май комисията поиска от ПАСЕ да бъде подложена Турция на нов мониторинг, "за да се подсили сътрудничеството ни с турските власти и всички сили в страната, както и да се гарантира спазване на основни свободи, върховенството на закона и демокрацията".

"Осем месеца след неуспелия преврат и обявяването на извънредно положение комисията е загрижена от сериозното влошаване функционирането на демократичните институции в страната", се казва в официалното изявление. В него се добавя, че властите "предприеха непропорционални мерки, които отиват отвъд позволеното от турската Конституция и международното право".

Членовете на комисията изразяват загриженост от отстраняването на десетки хиляди хора от постовете им и от "непрекъснатото нарушаване свободата на медиите, като броят на затворените журналисти и прилаганите практики са неприемливи за демократично общество".

Проблем със съда в Хага
Анкара има проблем и с ООН, тъй като Трибуналът за военни престъпления уведоми Съвета за сигурност, че не успява да се свърже със свой член - турския съдия Айдън Сефа Акай, задържан миналата година по подозрение за връзки с организаторите на метежа.

Турция "възпрепятства съдебната независимост на трибунала на ООН за военни престъпления, като държи затворен един от съдиите въпреки нареждането той да бъде освободен", написа в официално писмо от 6 март председателят на съда Теодор Мерон.

Акай е бил задържан малки преди да участва в заседание с молба да бъде преразгледано делото на осъден за геноцида в Руанда.

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Го
    гост
    0 0
    13:57, 13 мар 2017
    Като чета описанията за това как Турция е тръгнала към еднолична власт и се отдалечава от демократичния модел описанията кой знае защо ми напомнят цялата ни нова "демократична" история, но с главно действащо лице министър-председателя ни.
Последни новини