11.Тайнствена банда върлува пред полицейски участък

              

               

 Постигнатите от местните власти в Източните Родопи успехи в борбата срещу някои от най-опасните разбойнически банди през 1927 – 1928 г. довеждат за известно време до възстановяване на реда и спокойствието в района. Наложените от Окръжния съд в Кърджали няколко смъртни присъди срещу водачите и членовете на тези банди и залавянето от полицията на 12 души от тях обезкуражава останалите на свобода и укриващи се зад граница разбойници. През 1929 г. нито една от тези банди не се престрашава да премине границата и да поднови върлуванията си на българска територия.

 Надежите и очакванията на властите, че възстановяването на реда и спокойствието в района ще е за дълго обаче, се оказват напразни. Много скоро на мястото на предишните разбойнически банди се появяват нови. Една от тях е бандата на Муса Ахмедов от с. Давудово, Ардинско. Нейни членове са и Ибрахим Мустафов, Хасан Мехмедов, Нури Юсуфов и Хюсеин Юсуфов от Одрин, Хелми Абдурахманов от с. Кара дере, Солунско, Мехмед Яшаров и Хасан Контрабанджи от Крумовградско и Лятиф Мехмедов от Хасково. Въпреки, че е съставена от разбойници, живеещи в доста отдалечени един от друг райони, тази банда е твърде повратлива в действията си и покрива голям район на дейност. Нейни прояви има регистрирани в Свиленградска, Момчилградска, Крумовградска, Ивайловградска и Ардинска околии. Поради бързината, с която извършва нападенията си, първоначално бандата остава неизвестна за властите. Разкриването ѝ става на 5 юли 1929 г., когато след нападение и обир над пътници по пътя Ивайловград – Крумовград, членовете ѝ се натъкват на полицейска група. Преследването им обаче, е безрезултатно и те продължават върлуванията си. На 19 септември, същата година, обект на поредното им нападение става Шабан Фейзулов от с. Халач дере, Ардинско, от когото ограбват 1000 лв. и много златни и сребърни монети. При обира е убита и дъщерята на ограбения селянин Меджидже Шабанова.

 В началото на месец октомври 1929 г. действията на бандата се пренасят в Ивайловградска околия. Тук, на 5 и 7 октомври членовете ѝ извършват последователно два успешни обира. При първият от тях, разбойниците нападат къщата на Ангел Пилчев от с. Свирачи, откъдето ограбват 16 000 лв., а при вторият – от пътници по пътя с. Пелевун – с. Асърлъка обират 17 500 лв. Вероятно по същото време бандата извършва и обира си в с. Камилски дол, Ивайловградско, за който по-късно окръжният управител съобщава на прокурора в Кърджали. Престоят на разбойниците в Ивайловградска околия обаче, завършва неуспешно. Разкрити и преследвани от полицията, те са принудени да се оттеглят в Гърция. При преследването им са заловени Ибрахим Мустафов и Хелми Абдурахманов, които след произведеното им дознание са изпратени в Кърджалийския затвор. Малко по-късно в Гърция са задържани и Нури Юсуфов и Хасан Мехмедов, които при опит за бягство са убити от конвоиращите ги гръцки полицаи.

Ударът, нанесен срещу бандата с арестуването и ликвидирането на някои от нейните членове не довежда до пълното ѝ обезвреждане. Останалите на свобода нейни разбойници продължават да тероризират населението в района и появяването им в близост до населените места все още внася смут и уплаха сред местните жители. За да бъде бандата окончателно обезвредена, през месец октомври 1929 г. полицейският инспекторат в Кърджали решава да насочи усилията си към издирване и залавяне на нейния водач. Задачата за задържането му се възлага на стражарите от околийското управление в Ардино – Лазар Найденов и Петко Дончев. В началото на месец ноември те успешно изпълняват възложената им задача и залавят Муса Ахмедов. Впоследствие, след като всичките му обири са доказани, той е подкаран за очна ставка в Ардино, но по пътя, при опит за бягство е убит от съпровождащите го стражари. Със смъртта му дейността на бандата се разстройва и нейни прояви повече няма регистрирани.

Сред новопоявилите се през 1929 г. банди са и две просъществували за твърде кратко време в Ардинско разбойнически шайки. Едната от тях, оглавявана от Ахмед Велиев от с. Момчилово, Ардинско, проявява дейността си в началото на месец август. Преди да успее да разгърне изцяло възможностите си обаче, тя е разкрита и е подложена на преследване от властите. На 12 август 1929 г., след като обират около 20 пътници в местността „Боздивен“ до с. Русалско, Ардинско, нейните членове са изненадани от полицейска група. В завързалата се престрелка е убит главатарят на бандата. Това разстройва по-нататъшните действия на разбойниците и на практика довежда до преустановяване на дейността им.

Втората от споменатите две банди е сформирана в края на месец ноември 1929 г. В състава ѝ влизат жителите на с. Горно Дерекьой, Смолянско – Киро Ст. Карталев, Киро Н. Карталев, Никола Марински и Коста Пенчовски. Оскъдната архивна информация за действията на тази банда не ни разкрива напълно същността и характера на разгърнатата от нея дейност. В архивните документи се съдържат сведения само за две извършени от бандата нападения. При първото от тях, станало на 28 ноември 1929 г., четиримата разбойника нападат къщата на кметския наместник в с. Стърница Ахмед Алиев. Макар че са добре въоръжени с пушки и бухалки, те не успяват да преодолеят въоръжената съпротива на стопанина. След кратка престрелка, при която е ранена жената на Алиев, разбойниците са отблъснати и прогонени. Впоследствие, в резултат на предприетите от околийския началник в Ардино бързи мерки за тяхното издирване, заловени и изпратени в полицейския участък в Ардино са членовете на бандата Киро Ст. Карталев и Никола Марински. Останалите незаловени двама разбойника от бандата обаче, продължават дейността си. На 9 декември 1929 г. те дори правят опит да освободят задържаните в участъка свои другари. Посрещнати с пушечни изстрели от полицейската стража са принудени да отстъпят. По-нататъшните им действия, както и по-нататъшната им съдба изобщо, остават неизвестни.

В края на месец ноември 1929 г. в Ивайловградска околия е разкрита от полицията и една дълго време оставала неизвестна на властите и населението разбойническа банда. Признаците за нейното съществуване датират още от края на месец март 1927 г., когато членовете ѝ обират и убиват арменеца Симпат Баронян от Ивайловград. През месеците юли и август, същата година, дело на анонимните разбойници са и четири последователно извършени грабежа на едър добитък от домовете на тракийските бежанци Руси Карадобрев и Иван Георгиев от Ивайловград и Христо Стоев и Иван Панушев от с. Лъджа. Въпреки, че първите два от тези грабежи са извършени почти от двора на полицейския участък в града, а добитъкът, преведен току пред входната врата на същия, разбойниците остават незабелязани от никого и запазват анонимността си. На обществеността в града обаче, прави впечатление странната неосведоменост и пълното бездействие на полицията при разкриването на грабежите.

 През 1928 г. системните и безнаказани обири и грабежи на тайнствената банда продължават да смущават живота на населението от околията. В средата на месец юли в местността „Голибар чешма“, в близост до Ивайловград, а малко по-късно и в самия град, са извършени два нови обира над мирни жители, при които разбойниците остават отново неразкрити. В своите дръзки и смели действия през тази година те отиват дотам, че дори посред бял ден ограбват 24 000 лв. от касата на тютюневата кооперация „Борба“ в Ивайловград, намираща се в непосредствена близост до самия полицейски участък.

(Следва)

Вълчо Златилов,началник на Държавен архив-Кърджали

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини