Почетоха паметта на поета Пеньо Пенев - Човек се ражда, за да даде другиму любов.

    Поклонение пред паметника на поета Пеньо Пенев в едноименния парк в Димитровград се състоя днес от 11 часа. На 27 април преди 60 години поетът с ватенка напуска този свят. За да си спомнят за него и неговото творчество, тук дойдоха представители на местната власт- Община и Общински съвет, общественици и граждани.

    Слово за творческия път на поета, свързан завинаги с Димитровград, на гроба му поднесе главният уредник на Дом-музей "Пеньо Пенев" Живка Шишкова. Негови стихове изпълни лауретът на Първата национална младежка литературна конференция "Пеньо Пенев", Добромир Зафиров.

    "Тук на това място зад гърба ми трябваше да има гроб с две плачещи очи, очите на поета. Така го бе видял младият проектант на парка, ландшафтния архитект Петър Кочев, който с фанатична вяра и безпределна упоритост доказа, че и камъкът ражда живот. На най-високото място в месността Габера и в сърцето на самите кариери на града потече вода, която изми сълзите и претвори рая на земята и невъможното стана възможно, избухнаха пътроцветните експлозии на цветята, разтлаха се зелените каролини на храстите, окичиха се с ювелирни корони дърветата, за да покажат цялото растително великолепие на България. Годината бе 1969, преди точно 50 пролети не заплакаха очите на поета, защото вместо гроб, градът му издигна паметник на най-високото в парка, който нарече с неговото име. От двете му страни бликнаха красивите водни каскади на изкуствените езера, по две големи за очи и по 3 по-малки за сълзи", бяха думите на Живка Шишкова.

    След кратък рецитал, присъстващите поднесоха венци и цветя пред паметника на поета.

    По-рано днес, пред паметника на поета своята почит с цветя и бутилка вино са поднесли и дружеството на писателите в Димитровград и синът на Пеньо Пенев, художникът Владимир Пенев.

    ПЕНЬО ПЕНЕВ

    Човек се ражда, за да даде другиму любов.
    Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов,
    той напразно е дошъл на този свят.
    По-добре ще бъде, ако майка му вместо него е родила камък.
    Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората,
    те няма да го запомнят с добро.
    Такъв човек - по дяволите!

    Източник: Dimitrovgrad.bgvesti.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини