28 °C

Никъде нищо, някъде нещо. Диагноза дефицит на внимание

"Никъде нищо, някъде нещо" е проект на чешките артисти Давид Бем и Иржи Франта. Тандемът представя в София три от най-новите си работи. Това са цикъл от дигитални рисунки "Симулиран сън", съставен от цветни рамкирани панели, кратко видео, посветено на диагнозата синдром на дефицит на вниманието. Има и "карантинни" рисунки, които двамата артисти си предават по време на локдауна и в началото функционират като закодирани съобщения, които обменят помежду си.

"Важното в нашата съвместна работа е, че използваме рисунката като средство за диалог помежду ни, какъвто е случаят и с тази изложба", разказва Давид Бем пред БТА. Наричаме го рисунков пинг-понг - някой започва нещо, а другият го довършва. Така, постоянно си връщаме топката един към друг". По думите му заглавието "Никъде нищо, някъде нещо" по най-краткия начин описва ситуацията в момента.

Давид Бем и Иржи Франта разказват по-подробно за проекта си, подреден в Чешкия център, за тяхната творческа среща преди 15 години, за диагнозата дефицит на внимание, за фалшивите новини и за вакуума, в който живеем.

Работите заедно от 15 години. Как се срещнахте?

Давид: Срещнахме се в художествената академия, в Прага, където започнахме да работим заедно. Много ни хареса и направихме изложба през 2005-2006 г. Важното в нашата съвместна работа е, че използваме рисунката като средство за диалог помежду ни, какъвто е случаят и с тази изложба. Наричаме го рисунков пинг-понг - някой започва нещо, а другият го довършва. Така, постоянно си връщаме топката един към друг.

Винаги ли има съвпадение, в това което правите? Случват ли се "симпатични" гафове или винаги се допълвате на 100 процента?

Давид: Винаги има някакъв диалог върху рисунката. Винаги това е нещо неочаквано, има импровизация и никога не знаем какво ще се случи накрая. Може да излезе и конфронтация, но тя ще е само върху листа. По-лошо е както сега, ако този диалог е нарисуван на стената и там нямаме еднакво мнение.

Иржи: Важна роля играе респектът един към друг. И тъй като ние много дълго време работим заедно, тоест, по някакъв начин сме се изучили един друг, почти винаги сме на едно и също мнение.

Може ли всеки от вас да опише що за артист е другият?

Давид: Сега ще се скараме (Смее се - бел. а.). Мисля, че ние сме уникални и оригинални. Работил съм с много други творци и, ако го няма различието, ние щяхме да скучаем. Затова смятам, че всеки от нас е оригинален по някакъв начин и това е важното в тази връзка.
Що се отнася до Ирка, бих казал, че той рисува доста по-различно от мен. Прави неща, които аз не бих нарисувал и не бих могъл да нарисувам, което ми харесва и ме допълва.

Иржи: Давид е доста категоричен, доста смел. Има неща, които аз не бих направил в някои рисунки. Той започва нещо и после диаметрално преминава в друга посока - нещо, което не може да се каже за мен. Той също така много обмисля нещата.

Бихте ли представили повода за вашето гостуване в София - изложбата "Никъде нищо, някъде нещо"?

Давид: Подобно нещо направихме миналата година в Оломоуц, Чехия, и сега, в София, се случва нещо като продължение на този проект. Изложбата се състои се от три сегмента. Първият е едно кратко видео, което по някакъв начин показва диагнозата синдром на дефицит на вниманието. Втората част е от цветни рамкирани панели, които изглеждат като мозайка. Третата част са така наречените карантинни рисунки, които обменяхме по време на локдауна.

Доста хора страдат от диагнозата дефицит на внимание. Имаше ли конкретна причина да направите проект, свързан точно с този проблем?

Давид: Всъщност, и двамата имаме опит с тази диагноза от детството си. Но тук искахме не да подходим педагогически или научно, а чрез средствата на изкуството и чрез този колаж да покажем как се справяме с този поток от информация, която засипва всеки от нас - тази еклектика и хаотичност, която се бълва към нас чрез всякакви средства за информация, медии, компютри.

Иржи: Това е може би някаква нова диагноза на нашето съвремие. Искахме да покажем на зрителите по какъв начин може да бъде представен този синдром чрез видеоарта и чрез рисунките.

"Никъде нищо, някъде нещо" - що за име е това?

Давид: Заглавието "Никъде нищо, някъде нещо" според нас по най-краткия начин описва ситуацията в момента. Всеки от нас иска да направи нещо, но то не може да се получи. И това има връзка с "карантинните" рисунки, които са много важна част от изложбата. Защото ние си ги прехвърляхме по време на карантината и, в зависимост от етапа на карантината, рисунките са в различен цвят. Така че те показват нашето отношение и нашата ситуация по това време. Това беше диалогът между нас - единият рисуваше, а другият дорисуваше.

Иржи: Всъщност, ние живеем в един вакуум, в който постоянно някъде се случва нещо, а всъщност нищо не се случва. Постоянно се бълват фалшиви новини и ние сме постоянно в тях. Това е нещо като снежна топка, която се търкаля, без да спира. Тя се уголемява, уголемява, но вътре е празна. Затова казваме "нещо", което всъщност е нищо.

Голям проблем ли са фалшивите новини в Чехия?

Иржи: Да, проблемът е всеобщ и засяга отношението на зрителите и на слушателите. Подава им се новината, но те не вникват вътре в нея. Всички ние сме на гребена на вълната и изразяваме това наше отношение именно в тези рисунки.

ЗА АВТОРИТЕ

Роденият през 1982 г. Давид Бем е завършил художествената академия в Прага. Трикратен носител е на чешката награда за млади творци "Индржих Халупецки". Книгите му са оценявани с редица отличия - "Златна панделка" за художествено изпълнение на "Тишината на хипопотама" (2009). Две от книгите му получават най-престижната чешка литературна награда "Магнезия Литера" в категорията "Книги за деца и младежи" - "Глава в главата" (2014) и "А като Антарктида" (2020).

Иржи Франта, роден през 1978 г., е член на групата Rafani, част от обединението Jiri Franta & David Bohm, основател на галерия ETC в Прага, инициатор на комикс фензина EX, многократен финалист на наградата "Индржих Халупецки".

Давид Бем и Иржи Франта са творчески тандем от 2006 г. През 2014 г. представиха свой проект в рамките на десетата "Нощ на музеите и галериите - Пловдив". Двамата правят пърформанси, снимат видеа, изграждат инсталации в обществени пространства, създават стенописи и са автори на илюстрации за книги и списания. Творбите им напомнят на рисуван дневник, графит, карикатура, комикс, концептуално изкуство, гротеска, спортно изпълнение, художествено сътрудничество, физически експеримент, импровизирана хореография или театрално представление, посочва критиката.

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини