Радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни показва експресно, национално представително проучване, реализирано съвместно от БНТ и "Алфа Рисърч", осъществено  на 28 февруари 2022 г. сред извадка от 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по телефона.

За четирите дни военни действия, ползващият се години наред с позитивен рейтинг руски президент Владимир Путин губи над половината от своята популярност в страната, показват данните. Ако през периода 2020-2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него, при само 20 на сто отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща. Позитивните мнения намаляват почти двойно, до 32%, а отрицателните нарастват до 48%.

Ескалираща агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие, са факторите, които преобръщат нагласите на хората, над три четвърти от които смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано, коментират анализаторите. В тези разломни дни, доскоро абсолютно непознатият президент на Украйна Володимир Зеленски печели симпатиите на 40% от анкетираните, 29% са с негативно мнение за него, сочат данните.

Безпрецедентното обединение на европейските страни в налагането на единни санкции срещу Русия и помощ за Украйна се оценява като правилна политика от 63% от българските граждани. На обратното мнение са 32 на сто. На този фон, 55% одобряват поисканата от министър-председателя Кирил Петков оставка на военния министър, заради изразяваните от него „лични“ позиции по външната политика на страната, в разрез с общата правителствена политика.  36% не са съгласни със смяната на Стефан Янев.

Доминиращото одобрение за оставката на военния министър се дължи основно на факта, че в критичната за света и България ситуация, когато Европа показва пълно единство, очакванията на мнозинството от гражданите са и в българското правителство да няма разнобой, а управляващите  да действат единно и сплотено, отбелязват от "Алфа рисърч".

Анализаторите посочват, че хората си дават ясна сметка за тежките човешки, морални, икономически и социални последствия от разрушителната война, които ще се усещат все по-силно през следващите месеци. 

Според данните 47% от анкетираните заявяват  готовност солидарно да споделят за известно време част от цената от наложените санкции. 36% обаче, основно хора с по-ограничени материални възможности,  не са склонни, или не биха могли  да платят по-високите цени. Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа, разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която, ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим, коментират от "Алфа рисърч".