Пъстротата по това време на годината е в изобилие на всеки градски площад. Коледният базар в Хасково вече предлага идеи за подаръци на минувачите. Засега все още хората само разглеждат, по-малко посягат към джобовете си, но следващата седмица, непосредствено преди Коледа, пазарът ще се раздвижи, казват занаятчиите с дълъг опит по изложенията.
Макар стагнацията да се усеща тази година във всички сфери, те не кътат усмивките си и приканват клиентите към тезгясите.
В една от дървените къщички в центъра Ани от с.Крепост е подредила старателно всичко, които със съпруга й майстор Огнян Василев са подготвили за изложението в Хасково в домашната си грънчарница. На най-видно място и с най-голямата табела е поставена глинена тавичка за „пияно пиле“. Ани веднага дава рецептата. В улея на тавата се слага до половина мазнина, а остатъка се запълва с бира. Изчистеното пиле се нанизва цяло и на бавен огън във фурната, но без вентилатор, за да не става сухо, се пече. В долната част на тавичката се слагат картофки и кой каквито обича зеленчуци. Представянето на домакина е гарантирано с тази гозба, категорична е Ани.
Сачовете, които съпругът й е натъкмил са друг прекрасен подарък за хората, които обичат да готвят. „Нашите сачове не се пукат!“, рекламира продукцията си Ани е отново е готова да даде един куп рецепти за гозби на сач. Всичко става катми да направиш, пържолки да хвърлиш, картофките- меки и ароматни, казва тя. И допълва: Цените не са никак високи, а пък в семейството се запазва и традицията на хубавите български коледни ястия, както са ги приготвяла навремето бабите ни-на сачове и в глинени гърнета.
Малко по-надолу по редичката са ръкоделията на Желязка Софронова – Джена, чийто род е от село Студена. Тя предлага пъстротата на българските черги, украсени с вълна. Направила е торбички-малки и по-големи, които са многофункционални. Стават като калъфи за мобилни телефони, могат и за портмоне да се използват или като аксесоар към зимния пуловер. Всичко, което използва в работата си, е тъкано ръчно. Дълги години в старата ракла на майка си Джена поддържала чеиза й. Един ден решила обаче, че може да създава красота от нещата в него. Тя доукрасява платовете, бродира и добавя към тях вълна. Нарича ръкоделята си „парченца красота“ и споделя, че от старата ракла в бащиния й дом в село Студена такива парченца красота днес има по целия свят.
