Когато петролът свърши: как се готвят в Персийския залив

    Слънчеви електроцентрали, производство на екологичен водород, зрелищни проекти, привличащи богати туристи: страните от Персийския залив се готвят усилено за времето, когато петролните кладенци ще бъдат пресъхнали.

    Резервите от изкопаеми горива като нефт и газ досега представляваха гаранция за богатството на страните от Персийския залив. Но заради световния преход към възобновяеми енергийни източници регионът е изправен пред сериозни икономически предизвикателства.

    Затова и държавите от региона сами започват да се отдръпват от изкопаемите горива. В Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Катар в момента се изграждат едни от най-големите в света електроцентрали за възобновяема енергия.

    При подготовката за Световното първенство по футбол през 2022 г. например Катар започна да изгражда слънчева електроцентрала. Предвижда се тя да покрива 10% от енергийните нужди на страната. Саудитска Арабия, от своя страна, строи пустинния град Неом, който ще се захранва изключително с възобновяема енергия. Мегаполисът ще разполага със своя слънчева електроцентрала за производството на зелен водород. А ОАЕ, които тази година са домакин на Конференцията на ООН по изменението на климата, изграждат вероятно най-голямата в света централизирана слънчева електроцентрала.

    Саудитска Арабия се стреми да генерира 50% от електроенергията си от възобновяеми източници до 2030 година. А ОАЕ желаят да достигнат дял от 44% възобновяеми източници до 2050 година.

    В момента обаче ОАЕ и Саудитска Арабия се нареждат сред 15-те най-големи замърсители с въглероден двуокис - заедно с останалите страни от Персийския залив Бахрейн, Оман, Кувейт и Катар. Водещ в класацията е Катар, който отделя 35,6 тона въглероден двуокис на глава от населението. Само за сравнение - в Германия това количество е малко над 8 тона.

    Възобновяема енергия у дома, продажби на петрол в чужбина

    Преминаването към възобновяеми енергийни източници обаче далеч не се дължи единствено на загрижеността за околната среда. Мохамед Ал-Саиди, професор изследовател в Центъра за устойчиво развитие към Катарския университет, смята, че един от основните мотиви за този процес е освобождаването на запасите от изкопаеми горива за износ и увеличаването на печалбите.

    През 2020 г. Саудитска Арабия е била четвъртият най-голям потребител на петрол в света и шестият консуматор на природен газ. Така на Рияд му остават по-малки количества за доходоносния износ на изкопаеми горива.

    Независимо от последиците от климатичната криза, очаква се търсенето на петрол да продължи да нараства до около 2040 година. Когато обаче в крайна сметка то спадне за постоянно, всяка останала неизползвана в земята капка петрол ще представлява пропусната възможност за печалба за страните производителки.

    Друга важна причина за преминаването на икономиките към възобновяеми енергийни източници е привличането на международни инвестиции и поддържането на добър имидж в международната общност, посочва Ал-Саиди. „Защото имиджът означава пари“, пояснява той.

    Улавяне и съхранение на въглероден двуокис

    Опитвайки се да продължат износа на изкопаеми горива, ограничавайки същевременно риска от увреждане на климата, държавите от региона се съсредоточават върху процеса, известен като улавяне и съхранение на въглероден двуокис (CCS).

    При него се улавят емисиите въглероден двуокис, които се преместват под земята, или се използват за направата на продукти. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) към ООН предупреди, че ограничението на глобалното затопляне до 1,5 градуса няма да успее без технологията за улавяне и съхранение на въглеродния двуокис.

    Същевременно Европейският съюз и други държави засега се обявяват срещу този подход. Според тях мерките за опазване на климата би трябвало да се съсредоточат върху спирането на изкопаемите горива, а не върху технологиите за намаляване на емисиите.

    Икономическата диверсификация в Персийския залив - реалност или утопия?

    Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че спадът в търсенето на петрол би могъл да изчерпи богатството на региона в рамките на само 15 години. Затова и страните там търсят алтернативни източници на доходи.

    Саудитска Арабия, например, се фокусира върху производството на екологичен водород и изгражда, съвместно с Обединените арабски емирства, производствена база за суровини като алуминий, захранвана от възобновяема енергия. Рияд, също така, започна да използва своите въглеводороди, които представляват вредни парникови газове, за производството на пластмаса, както и в нефтохимическата индустрия.

    Други страни от Персийския залив се опитват да копират модела на Дубай, където изкопаемите горива представляват само около 5% от приходите. Лъвският пай в емирството за момента идва от туризъм, заможни имигранти и инвеститори, посочва Ал-Саиди.

    Очевидно Оман напредва по-бързо от другите държави от Персийския залив при намалението на зависимостта от изкопаемите горива. През 2017 г. петролът все още генерираше 39% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. До 2040 г. този дял обаче трябва да спадне до 8,4 процента. В бъдеще икономиката на страната ще се съсредоточи върху туризма, логистиката и производството.

     

    Източник: http://www.dw.com

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

    Още новини

    Последни новини