Колко са значими ТЕЦ за енергийната система на България и защо внасяме ток от съседите?

Със застудяването на времето и повишената нужда от електроенергия се оказва, че България е нетен вносител на ток, но не защото няма въглищни мощности, а защото те не работят в пълния си капацитет. В студените седмици България внася ток от всичките си съседи, включително и от Македония. Сутринта на 5 януари към 08:30ч на 2024 година сайта на ЕСО показва, че потреблението в страната е 6 680 MW и внасяме електричество над 1 200 MW - от Румъния 388 MW, Турция 363 MW, Сърбия 210 MW, Гърция 155 MW и от Македония 91 MW. Явно излиза по-изгодно да се купува ток от съседите, от колкото да си го произвеждаме сами от заспали въглищни мощности, като тези на „ТЕЦ Марица изток 2” .

Но въпросът е защо България от хегемон на Балканите в енергетиката, стана нетен вносител, а отговорът вероятно е пазара, защото въглищните централи не са рентабилни на пазара на електроенергия в Европа. Към днешна дата в държавната „ТЕЦ Марица изток 2” , която разполага с 8 генератора с обща мощност до 1 700 MW, работят само 3 и произвеждат 470 MW, според сайта на централата. Въпреки това малката и незначителна частна мощност на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград запали при застудяването, но тя дава около 70 MW на фона на потребление от над 6 500 MW, което е около 1% от нуждите на страната.

До това, че България има остарели, прекомерно замърсяващи енергийни мощности, които не работят в моментите когато се очаква, че са най-значими, се вижда. Това се случва поради скъпата и "мръсна" енергия, която се произвежда от въглища, която на всичкото отгоре се произвежда от нискокачествени лигнитни въглища, каквито са залежите в Маришкия басейн. Според "Капитал" енергетиката в последните години е доминирана от една линия - как да бъдат запазени българските въглищни централи. Планирането е само с цел популизъм във въглищните региони или уреждане на геополитически комфорт чрез намиране на нов строител на големи и ултраскъпи ядрени мощности. Липсват анализи за конкурентоспособността на въглищата, балансът на все повечето ВЕИ мощности, нуждата от мощности с бърз пуск, инвестирането в офшорен вятър и нови ПАВЕЦ. Единственият светъл лъч по отношение на модернизирането на българската енергетика са соларните мощности в страната, които обаче са абсолютно недостатъчни въпреки ръста им, за да се изгради един работещ енергиен микс, който да се конкурира с огромните инвестиции в Румъния и Гърция.

Сега ситуацията е коренно по-различна от колкото през 2022 г., когато избухна войната в Украйна и имаше критично високи цени на енергийната борса. Тогава България реализира рекорден износ на електроенергия - над 12 тВтч, предимно от българските въглищни централи, които балансираха целия регион. Тогава политици, експерти, шефове на дружества, синдикати и т.н. допуснаха огромната грешка да вярват и да прогнозират, че кризата с енергийните цени не е била огромна случайност, а тренд, който ще продължи занапред. Взе се негласно решение, че всичко в сектора е наред и в това си състояние нашите енергийни мощности ще продължат да просперират, анализират още от "Капитал".

Изводите, които могат да се направят за следващите няколко години, са, че вместо България да инвестира в реална алтернатива на въглищните мощности, чийто ток вече видимо е неконкурентен, темата за тяхното постепенно извеждане от експлоатация беше отлагана. А хората, които работят във въглищния сектор, бяха лъгани и подвеждани, което не позволяваше те да се преквалифицират и тяхната експертиза да се ползва на друго място.

Най-голямата грешка в модернизирането на българската икономика в следващите години ще бъде, ако енергетиката на страната не успее да отговори на търсенето на нови, гъвкави и нисковъглеродни мощности, а остане с идеята, че ще разчита на въглищните централи.

Румъния вече често е нетен вносител на електроенергия в България, като напоследък такава става и Гърция. Букурещ разполага с диверсифициран енергиен микс, който включва вятърни и соларни централи, голям брой ВЕЦ (около 6 гВт), АЕЦ и газови мощности. И Гърция, и Румъния направиха значителни инвестиции в газови мощности, които, въпреки че носят доста въпросителни заради метановите емисии, сега са по-изгоден и конкурентен източник на ток от въглищата. През 2022-а беше обратното-  заради високата цена на природния газ тогава и именно затова българските ТЕЦ-ове успяват да продават енергията си в целия регион - просто това беше по-изгодно.

България пропусна тази възможност и няма планове за газови централи за момента. Преди няколко месеца пред "Капитал" Агис Дигкас, изпълнителен вицепрезидент на гръцкия оператор на възобновяеми енергийни източници DAPEEP, заяви, че скоро Гърция ще е първият износител на електроенергия от батерии.

Турция също е скрит коз на Балканите, въпреки че не е част от европейската мрежа Entso-e, тъй като произвежда огромни количества електроенергия от вятър, газ и хидромощности. Страната наскоро откри и новата си ядрена мощност.

Според "Капитал" грубите месечни сметки показват, че нетното търговско салдо на България от износ на електроенергия за 2023 г. е равно на над 800 млн. лв. Но има достатъчно причини тази сума да намалява значително в следващите години и това няма да е свързано с по-ниските цени на тока на борсата, а конкретно с това, което се случи в последното тримесечие на миналата година - цените се нормализираха и търговското салдо на България показва износ за само 29 млн. лв.

Разбира се, България ще продължава в определени моменти да изнася електроенергия, но в никакъв случай това няма да носи същите приходи.

Въпреки всичко въглищните централи са все още са нужни и не могат да бъдат спрени изведнъж, но ако бъдещето им зависи от пазарните механизми, те скоро ще изчезнат от пазара и ще отстъпят място за новите по чисти технологии.

Източник: Dimitrovgrad.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини