Отоневролог: Дефицитът на витамин Д може да е причина за световъртеж

Мит е, че шиповете във врата са причина за вестибуларни нарушения, казва д-р Георги Савов

Има ли проблем с виене на свят и нестабилност е редно да се оцени от специалист, казва отоневрологът д-р Георги Савов. По думите му световъртежът е популярен проблем, но не толкова добре познат от повечето лекари. Затова най-често се обяснява с шипове във врата или с нервна почва, а всъщност в основата има вестибуларно заболяване, което би могло да бъде излекувано.

Д-р Савов, кога инцидентното виене на свят се превръща в заболяване?

Инцидентно виене на свят можем да имаме и чисто физиологично. Ако бързо се завъртим около себе си например може да се появи виене на свят, без това да е заболяване. Когато спонтанно се появи световъртеж или световъртеж, който се появява от минимални движения, тогава вече вероятно се касае за някаква патология и трябва да потърсим помощ. Спектърът от оплаквания е много голям. Това може да бъде системен световъртеж в някаква посока, примерно всичко започва да се върти или усещаме, че се въртим в конкретна хоризонтална посока – наляво – надясно. Световъртеж може да бъде усещането за потъване или за издигане – вид вертикален световъртеж. Може да бъде и по-общо – замаяност, все едно сме леко пияни. Това също е част от симптоматиката на заболяването.

Във форум на хора с подобни проблеми някой беше споделил, че причина за поява на световъртеж може да е дефицитът на някои витамини. Каква е връзката?

Най-често дефицитът на витамин Д, витамин В12 и фолиева киселина създават някакви оплаквания. При дефицит на витамин Д често има кратки, силни епизоди на световъртеж, които са провокирани от определени позиции на главата и се дължат на малки кристалчета (отолити), които се откъсват от нормалното място, на което трябва да се намират във вестибуларния апарат (върху гравитационните рецептори) и попадат в някои от ъгловите рецептори на вътрешното ухо – т. нар. полуокръжни канали. Предполага се, че дефицитът на витамин Д причинява по-често обостряне на този световъртеж, тъй като тогава кристалчетата имат по-неправилна структура и по-лесно се откъсват от там, където трябва да стоят. Около 99% процента от европейците имат дефицит на витамин Д, но това не означава, че всички те имат световъртеж. Той засяга под 5-10% от населението. Извън витамин Д другите дефицитни състояния, които причиняват по-общи оплаквания от замаяност и нестабилност, са дефицитът на витамин В12 и дефицитът на фолиева киселина. Но тогава не става дума за световъртеж в определена посока, а за усещане за нестабилност и замаяност. Това е свързано с увреждане на сетивните проводници в нашите крака – не усещаме добре на какво сме стъпили дали е меко или твърдо. Това поражда нестабилност, но не и усещане за световъртеж.

Хората, които имат проблеми със слуха, рискови ли са за поява на световъртеж?

Невинаги. Увредите на вътрешното ухо могат да засегнат слуховата или вестибуларната част, а понякога и двете.

Има ли някакви други зависимости – ниско кръвно, шипове... кога световъртежът е симптом към заболяване?

Замайването, което се получава при рязко изправяне, когато човек е с ниско кръвно, а и не само, не е истински световъртеж. Състоянието преминава, ако човек легне. Докато при типично вестибуларните симптоми може да има световъртеж и при изправяне, и в легнало положение, понякога дори да са още по-силни. Нещата трябва да се диференцират. Обичайно, когато проблемът е ниското кръвно налягане, при изправяне човек усеща причерняване и отмаляване, а не толкова световъртеж в конкретна посока. По отношение на шиповете във врата доста се спекулира. Много е лесно да се направи една рентгенова снимка, всеки човек над 25-30- годишна възраст има начално ошипяване и е лесно да се каже – „имате шипове и затова ви се вие свят“. Да, но 99% от хората имат шипове, а не всички имат световъртеж.

Редки са състоянията когато на фона на някакви тежки промени в шийните прешлени може да има някаква замаяност. Тя обичайно придружава болката и сковаността във врата. Друго обаче е валидно – много често при хронични вестибуларни състояния, тъй като повечето световъртежи се влошават от движение, човек рефлекторно започва да се щади и не се движи много. А като се обездвижи започва да му се сковава гръбнакът. Това е по-честата причина за поява на болка, скованост във врата и на замаяност. Силни световъртежи с конкретна посока не би могло да има вследствие на някакво увреждане на врата в огромния процент от случаите. Има доказани състояния, при които тежки промени притискат кръвоносните съдове, така намалява притокът на кръв към мозъка, но тези състояния са редки и се доказват със специални изследвания.

Като заговорихме за заседнал начин на живот, обездвижването, което е все по-присъщо на ежедневието ни, фактор ли е?

Обичайно не е причина. Но колкото повече се обездвижваме, толкова по-зле ще се чувстваме при движение.

Има ли рискови групи за тези вестибуларни нарушения?

С възрастта някои от тях зачестяват. Световъртежите, предизвикани от преместването на кристалчетата, за които говорихме, започват обикновено след 50-годишна възраст, макар да ги има и при по-млади хора. Това се обяснява с началните дегенеративни промени в клетките на вътрешното ухо. Рискът от тези световъртежи се увеличава стъпаловидно, с около 10% годишно, с всяка декада от нашия живот. Над 80-годишна възраст са постоянен симптом при 10 до 20% от хората – в по-лека или по-тежка степен. Тоест възрастта определено е рисков фактор. С напредването ѝ спада вестибуларната функция, това е тежко нарушение, слава Богу не толкова често, при което постепенно отслабва и угасва вестибуларната функция. Това довежда не толкова до световъртежи, колкото до изразена нестабилност и риск от падания. При някои вестибуларни заболявания може да има и полова разлика, но това все още е спорно. Като цяло жените по-често се оплакват от световъртежи, но по принцип мъжете по-рядко ходят на лекар. За повечето вестибуларни заболявания приблизително съотношението мъже към жени е 1:1. Други предпоставки са наднорменото тегло, диабетът, тиреодитът на Хашимото. Те могат да доведат до по-висока честота на вестибуларна дисфункция.

Очевидно тези нарушения са с голямо многообразие. Има ли по-често срещан вид?

Ние, отоневролозите, делим оплакванията на хронични и пристъпни. Пристъпните могат да траят секунди до минута, няколко минути до 12 или 24 часа. Могат да траят до няколко дни, може и с месеци, и с години. Тези, които траят повече от 3 месеца, се наричат хронични вестибуларни нарушения. Понякога се дължат на увреждания на вестибуларния апарат, на прекарано възпаление или са чисто функционални, или се дължат на някакво друго заболяване. Пристъпните заболявания, които траят до няколко часа, могат да бъдат съчетани със слухови симптоми. Това се случва най-често при Болест на Мениер или могат да бъдат придружени от главоболие при т.нар. вестибуларна мигрена. Пристъпите, които траят до минутка, могат да бъдат провокирани от движението на споменатите вече кристалчета или да се дължат на дразнене на вестибуларния нерв, най-често от кръвоносен съд в съседство. Те не се провокират от движения. Но ако трябва да говорим за честота в популацията, общо за всички видове световъртеж на първо място е краткият, който се провокира от кристалчетата във вътрешното ухо. На второ място са хроничните функционални нарушения, а на трето вестибуларната мигрена.

Как се лекуват?

Трудно. Някои от тези хора буквално се инвалидизират, живеят в страх, че ще се появи още по-силен световъртеж или че ще паднат, това довежда до вторична тревожност, депресивни състояния, трайно нарушена работоспособност. Някои хора не смеят да излязат навън, защото се страхуват, че ще им се завие свят или че ще паднат. Други са просто неработоспособни, защото и минималните движения на главата довеждат до влошаване на симптомите. Ако работата ви е в офиса на бюро, както и да е, но ако се налага активно да се движите, това категорично нарушава работоспособността. За съжаление, световъртежът е често срещан проблем, но не толкова добре познат от повечето лекари. Затова най-често се обяснява с шипове във врата или с нервна почва. Не е така. В основата си има вестибуларно заболяване, което би могло да бъде излекувано. Голяма част от тези нарушения се лекуват с движения. Кратките, силни световъртежи, предизвикани от кристалчетата, се лекуват с определени маньоври – превъртаме главата в пространството, така че те да изпаднат, с няколко упражнения. Има удивително добър ефект. Хора, които биват внасяни на ръце в кабинета, след 10 минути стават и си тръгват самостоятелно. При острите кризи, които траят няколко часа, се вземат медикаменти, след няколко часа оплакванията намаляват. Хроничните вестибуларни синдроми, при които има перманентна замаяност, се лекуват с вестибуларна рехабилитация. Това са друг вид упражнения, при които постепенно се увеличава натоварването върху вестибуларния апарат, мозъкът се адаптира към движенията и замаяността спира да бъде проблем.

Със специфични упражнения за зрителна стимулация пък се намалява чувствителността на човек към движения в околното пространство. Когато много хора вървят около нас и това провокира световъртеж това също се лекува със специфични упражнения. В отделни случаи, когато става дума за хроничен проблем, се налага упоритост от страна на пациента, правене на упражнения в продължение на месеци. При нас колегите кинезитерапевти и физиотерапевти създават програма с упражнения, занимават се няколко дни в седмицата с пациента и дават упражнения за вкъщи. Това изисква усилие от страна пациента, но в огромния процент от случаите с усилия и спорт нещата се възстановяват.

Кои са подходящите спортове?

Зависи какъв тип е проблемът. Ако е предимно проблем в равновесието, тогава упражнения от рода на йога и тай-чи подобряват баланса. Ако основното оплакване е от рода на световъртеж при резки движения, тогава трябват по-бързи спортове – всякакъв вид игри с топка, каране на колело, танци, бягане. Тоест това, което предизвиква оплакване, когато се прави дозирано довежда до адаптиране на вестибуларната система и намаляване на оплакванията.

Кога хората трябва да потърсят отоневролог? Какъв е пътят до него?

Обичайно първото място, на което търсят помощ пациентите, е личният лекар, който трябва да направи някаква филтрация и да ги насочи към специалист. Стига да не приключи проблема с една рентгенова снимка и да каже „и на мен ми се вие свят, ето имаш шипове“. Има ли проблем с виене на свят и нестабилност, това е редно да се оцени от специалист.

Митовете, които са популярни за световъртежа?

Когато човек получи някакъв световъртеж и той не премине бързо, започва да търси алтернативи, да чете в интернет. Грешните посоки са манипулации от рода на екстензии на врата, ходене при мануални терапевти, които дори не са медицински лица; терапии на врата, които могат да бъдат по-опасни от световъртежа. Случва се някои лекари да изпратят пациента директно на психиатър, защото решават, че оплакванията са психогенни. Хората започват да вземат тежки психотропни медикаменти, от които стават още по-зле, съвсем замаяни, не могат да пазят равновесие. Някои неща се абсолютизират – „проблемът е във врата, никога няма да ми мине и затова няма смисъл да ходя на лекар“. Така хората си страдат с години и не правят усилие да се излекуват. Срещал съм коментари от хора на 20 години, които погрешно смятат, че страдат от нарушено кръвоснабдяване и затова имат световъртеж. Понякога пациентите, съзнателно или несъзнателно не искат да оздравеят. Казвам го съвсем отговорно. Може би за тях съчувствието на околните е за предпочитане – „той има вестибуларен проблем няма да го караме да учи или да работи“. Затова подсъзнателно пациентите не искат да оздравеят. По-често обаче лекарите грешат като не насочват правилно пациентите. Не им дават кураж, че могат да оздравеят.

А възможно ли е това състояние да е вследствие на депресия, внушения?

Много тясно са свързани. Коровото представителство на вестибуларната система е такова, че има анатомична и функционална близост с емоционалната сфера. Много често световъртежът довежда до тревожност и обратното – тревожността е съпътствана от замаяност. Понякога човек тръгва в грешна посока – отива на психиатър, както си говорихме, получава терапия, от която става по-зле или обратното не получава подкрепа психологическа, има вестибуларен проблем, към него се прибавя и повишена тревожност. Човекът не получава психологическа подкрепа и така с времето не могат да се оправят нещата.

Значи има пълно излекуване? А рецидиви?

За съжаление, често рецидивират, но пълно излекуване има.

Имат ли значение храненето, начинът на живот, вредните навици? Какво съветвате пациентите, има ли ограничения, когато се провежда рехабилитация?

При някои пациенти има, при други няма значение. При най-честите световъртежи, предизвикани от кристалчетата, храненето няма значение. При вестибуларната мигрена или при т. нар. истинска болест на Мениер приемът на повече течности има профилактичен ефект срещу пристъпите. При болестта на Мениер ограничаването на готварската сол, също е профилактично за пристъпите, тъй като намалява налягането във вътрешното ухо. Но доказано голямото количество течности намалява честотата на рецидивите.

Възможно ли е тези нарушения да са наследствени?

При някои вестибуларни заболявания. При някои тепърва се откриват гени, които са свързани с повишена склонност към някои вестибуларни заболявания. Едно тежко отоневрологично заболяване е възпалението на вестибуларния апарат -т.н. вестибуларен невронит. Причинява се от вируси, най-често от групата на херпесните. Повечето хора са носители, но много малко от тях получават подобно възпаление на вестибуларния апарат. Изследвания са показали, че носителството на определени гени е свързано с по-висока честота на това заболяване.

Като че ли стигнахме до автоимунен произход на някои от вестибуларните заболявания?

Автоимунните заболявания на вътрешното ухо са много интересни. Редки са, протичат тежко и за голямо съжаление все още няма достоверни лабораторни маркери, с които да ги диагностицираме точно.

Как бихте описал типичният пациент със световъртеж?

Няма типичен пациент, всеки има различни страдания. Винаги има емоционален нюанс, особено ако човек започне прекалено много да се самонаблюдава и да очаква, че нещо ще му се случи, да се затваря, да се ограничава. Тогава рискът това да стане хроничен вестибуларен проблем е много голям.

Д-р Георги Савов е специалист невролог и отоневролог с над 20 години стаж. Научните му интереси са насочени към диагностиката и рехабилитацията на вестибуларните заболявания, мигрена, болести на периферната нервна система, дегенеративни и възпалителни заболявания. Той е един от водещите специалисти по отоневрология в страната. Завършва Медицински университет София през 1996 г. Специалност Нервни болести придобива през 2006 г. Започва работа след дипломирането си в ЦСМП Самоков. От 1998 г. работи в Неврологично отделение на МБАЛ Самоков. През 2009 г. открива отоневрологичен кабинет в Самоков. От 2010 г. започва работа в Неврологична клиника на Токуда Болница София. Към момента работи в Баланс клиник София.

 

Източник: Offnews.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини