Глобалните мечти на „Ислямска държава“ минават през Централна Азия и Русия го знае

Когато преди пет години Съединените щати и партньори обявиха освобождаването на последната „територия“ на „Ислямска държава“ в Сирия, това не бе точно триумф над глобалния джихад, макар за известно време да намали видимостта му в световните медии. Сблъсъкът между блоковетe на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ продължава и атентатът край Москва със 139 жертви, за който втората групировка пое отговорност, напомни това.

За „Ислямска държава“ битката в много по-голяма степен минава през Южна и Централна Азия, а Русия е огромна съседна държава, пълна с „неверници“ и важен партньор на Афганистан и Иран (които „Ал Кайда“ не може да си позволи да напада).

Русия отлично знае това; още през 2015 г. представителят на руския президент Владимир Путин за Афганистан Замир Кабулов каза, че интересите на талибаните и руските за борба с „Ислямска държава“ в Афганистан съвпадат и движението е партньор на Москва в обмена на информация за „Ислямска държава“; впрочем нито сега, нито тогава не изглежда връзките на талибаните с „Ал Кайда да са прекъснати, напротив.

Девет години по-късно операциите срещу джихадистки клетки, свързани с „Ислямска държава - Хорасан“, по време на които впрочем имаше убити граждани на Централна Азия, са сигнал, че Русия гледа на проблема достатъчно сериозно, каквото и да намеква или да опитва да говори за „участие на Украйна“ в атентата в Подмосковието. Сложните отношения на Русия, „потисник на мюсюлмани“ (като Европа) в джихадистките очи, и Централна Азия, много от чиито граждани работят в съседната страна, са нещо, от което „Ислямска държава“ отдавна иска да се възползва.

Проблемът с таджиките

Части от Централна Азия - в частност от Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан - на даден етап от историята са влизали в състава на региона Хорасан, от който идва и името на предполагаемия извършител на атентата, „Ислямска държава - провинция Хорасан“. Всички страни в региона са потенциален източник на бойци; с последната атака таджиките, независимо в Таджикистан или не, се утвърдиха като пример.

След атаката с близо 100 жертви в Керман на годишнината от смъртта на Касем Солеймани през януари Иран обяви, че един от самоубийците е бил таджик. Свързано с талибаните издание по-късно обяви, че и вторият самоубиец е бил таджик. Те са свързани и с няколко планирани нападения срещу публични събирания, църкви, джамии и синагоги в Европа и Турция миналата година.

Таджикистан е най-бедната държава в Централна Азия, с БВП на човек от населението колкото Хаити, а президентът Емомали Рахмон призна през март, че 24 нейни граждани са извършили терористични актове или са били заподозрени, че ги планират по света, в последните три години. „Впечатляващ размах за малка страна с население около 10 млн. души“, пише по този повод Темур Умаров от „Карнеги“.

Сред факторите той отбелязва и:

  •     гражданската война, приключила относително наскоро (1997 г.);
  •     структурата на населението, 70% селско;
  •     широкото разпространение на традиционни практики на ранните бракове и многоженството;
  •     всичко това в съчетание с едноличната власт на Емомали Рахмон, унищожил политическата опозиция и парадиращ с богатството си в Инстаграм.


Известни, продължава Умаров, са дори случаи, при които членове на силовите структури на Таджикистан се вливат в редиците на „Ислямска държава“.

Вливащите се в „Ислямска държава“ таджики обаче не са непременно граждани на тази страна. Таджики са около една четвърт от населението на Афганистан и ако част от тях се съпротивляват дълго срещу талибаните, други влязоха в свързаната с „Ал Кайда“ групировка „Джамаат Ансаруллах“ (т. нар. таджикски талибани). В края на миналата година част от тях влязоха в конфликт с ръководството на талибаните (фактическа власт) в Афганистан; някои бяха задържани по подозрения за връзки с „Ислямска държава в Хорасан“.

Преди няколко месеца задържан в Турция екстремист разказа, че основният човек на групировката в страната, киргизки граждани - етнически таджик на 45 години, че джихадистите са улеснили пътуването до страната на потенциални самоубийци от Русия, Афганистан и Централна Азия за целите на атаки срещу консулствата на Швеция и Нидерландия. В случая клетката е разбита от Анкара, преди да извърши нападенията си, но за централноазиатските екстремисти е лесно да попаднат в райони на Турция с население от региона като част от радикализационните си усилия, без да будят подозрение, предвид близостта между Турция и страни в региона и езиковите сходства (освен с таджиките).

Впрочем през август 2022 г. руските власти обявиха, че киргиз и узбек са подготвяли бомбен атентат срещу Индия.

Мотивацията на централноазиатци да се влеят в „Ислямска държава“ може да е различна, но в тези държави и преди тази групировка действат други ислямистки, обявили война на дълбоко корумпираните, автократични, работещи тясно с Русия - и опитващи се да изкоренят радикалния ислям - правителства. В последната година се разраства кампанията за набиране на средства за операции срещу тези правителства, както и заплахите да унищожат жизненоважната за Евразия петролна и газова инфраструктура в региона.

Централноазиатските бойци, свързвани с вдъхновени или направлявани от „Ислямска държава“ планове или извършени атаки в САЩ, Европа, Турция и Иран, бяха важни и в дейността на „халифата“ в Ирак и Сирия. Те същевременно поемат все по-видима роля в местните, регионални и международни дейности на групировката, написаха Лукас Уебър и Рикардо Вале за The Hudson Institute през октомври.

Изследователите пишат, че „Ислямска държава - Хорасан“ води интензивна пропагандна кампания сред узбеки и таджики в региона. „Инфраструктурата“ на джихадистите в Централна Азия обаче се гради от години, а последните месеци загатват скоростта. На „Ислямска държава - Хорасан“ помага собствена медия на 11 езика (включително няколко, говорени в Южна и Централна Азия). В Тадижикистан групировката успя да тласне затворници към бунтове през 2018-2019 г.; десетки загинаха.

Поддръжниците, според цитирания доклад, са насърчавани да създаван собствено съдържание, за да водят „медиен джихад“ срещу „потисниците“ си и да извършват самостоятелни атаки срещу тях.
Русия не е изключение. През 2022 г. за Рамазан байрам основната агитационна публикация, „Ал Азаим“, насърчава поддръжниците да „налеят страх в сърцата и синовете на Путин и Русия“ и да ги „убиват с коли и ножове“. Москва е и косвено набедена за таджиките, тъй като джихадистката пропаганда непрестанно им втълпява връзка между тиранията на Рахмон и отстъплението му от исляма и близостта с Путин.

В Централна Азия и в Европа

Групировката привлича централноазиатските бойци и с още нещо: тя единствена настоява на концепцията си за „единна централноазиатска провинция“ след „освобождаването“ от националните правителства.

Централна Азия е „съседка“ на редица джихадистки клетки на „Ислямска държава - Хорасан“ в Афганистан. Вливането в редиците ѝ през 2015 г. на създаденото 20 години по-рано „Ислямско движение на Узбекистан“ ѝ да стъпи в Централна Азия (където Узбекистан е най-многолюдната страна).

Фактор за експанзията ѝ е и рухването на сирийско-иракския „халифат“ през 2017 г.: в Афганистан избягаха много бойци.

Групировката обаче успя да усили операциите си в региона едва по-късно, след като талибаните се върнаха в Кабул през 2021 г., а САЩ, които (заедно с талибаните) я възпираха, се изтеглиха. Поне две други атаки в Иран между август 2023 г. и октомври 2022 г. са извършени от атентатори от Таджикистан, а преди почти две години узбек на 21 г. уби ирански духовник в Машхад, пише Eurasianet.

В Киргизстан службите осуетиха планове за атака по централен площад в Джалалабад и срещу църква в града на Нова година. Eurasianet описва киргизкия план като първа направлявана отвън атака на групировката в Централна Азия. През 2022 г. обаче „Ислямска държава - Хорасан“ изстреля ракети по Узбекистан и Таджикистан, а по-късно 20 бойци, влезли от Афганистан в Таджикистан, се сблъскаха със силите за сигурност край узбекската граница.

Пътят на „Ислямска държава - Хорасан“ продължава извън региона, отново с помощта на централноазиатци. В няколко случая граждани на тези страни бяха арестувани за екстремизъм (включително заговор за атентат от името на „Ислямска държава“) от 2020 г. насам.

Германия и Австрия осуетиха с редица арести планове за атентати в Кьолн и Виена по Коледа или Нова година. ЕС предупреди за „огромен риск“ от атентати по Коледа, Франция - че ново поколение тийнейджъри са мишена на групировката.

И макар повечето атаки да бяха осуетени в Европа, организацията се учи от грешките: „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че успехите на службите в неутрализирането им може да са свързани с решението атентатите да се поемат от неопитни членове на ниско ниво.

След атентата в Москва Франция и Италия повишиха нивото на терористична заплаха. Испания предупреди, че рискът от тероризъм пред ЕС, включително като отзвук от вълните в Газа и Украйна, е „реален и пряк“. Турция арестува 147 души по подозрения за връзки с „Ислямска държава“ тази седмица - или общо 2900 от юни миналата година насам.

Германия обяви във вторник групировката за най-голямата ислямистка заплаха за сигурността.
Изглежда, че се очертава консенсус сред аналитици в западните разузнавателни служби, че „Ислямска държава - провинция Хорасан“ има намерението и може да надгражда капацитета си да извършва операции отвъд региона, включително на запад.
Лукас Уебър и Рикардо Вале, изследователи

Заплахата за Запада от ръководената от 29-годишния Санауллах Гафари „Ислямска държава - провинция Хорасан“ не бива да се раздува, но международният ѝ дневен ред е съизмерим единствено с този на „ядрото“ на групировката в Ирак и Сирия, продължават Уебър и Вале. С други думи, тя вече засенчва някогашното „ядро“ в някои аспекти на пропагандата, разказите и амбициите.

Рискът от централноазиатците

Москва побърза да намеси Украйна в атентата на 22 март, а още преди това - да омаловажи американското предупреждение за предстоящ екстремистки атентат. Разузнаването обаче наблюдавало в последните седмици дейностите на „Ислямска държава - провинция Хорасан“ според център „Досие“ на Михаил Ходорковски. Институтът за изследване на войната (ISW) същевременно смята, че ръцете на Москва в такава ситуация може да са вързани, докато тя опитва да минимизира отчуждението на мюсюлманската общност и да минимизира силовите действия спрямо нейни представители.

За Русия централноазиатските мигранти са изпитание дори когато не става дума за радикализация. Те са немалка част от трудовите мигранти, които са около 10% от работната сила според доклад от 2022 г.

Те вземат работни места, които руските граждани не искат, за да получават пари, за които руснаците не биха работили. Струпват се в квартали по градове на произход - пристигнат ли трудови мигранти от едно населено място, често идват съграждани и съселяни. Някои нямат собствени мобилни телефони, а групови; свързването на устройство с човек изведнъж става по-трудно.

Войната само изостри въпроса за подхода на Русия към тях, след като изпращането на стотици хиляди руснаци на фронта ги направи още по-необходими.

Руски гражданин, родом от Киргизстан, бе свързан с взрива в петербургското метро на 3 април 2017 г. Осъденият две години по-късно Акбаржон Джалилов бе първият терорист самоубиец от Централна Азия в Русия, киргизстанец, избягал от конфликт. Още тогава експерти казваха, че радикализирането на централноазиатци не е неизбежно и няма доказателства, че тя е повсеместна. Освен това мигрантите идват с план да подпомагат близките си, мнозина не рушат връзките с родината, а религията е важна за статуса им у дома (с парите от Русия те могат да пратят близките си на хадж или да ремонтират джамия).

През 2022 г. в цитирания доклад на руски експерти за миграцията от Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан се предлагаше да се привличат мигранти с финансови надбавки, тъй като е важно да се задържат предвид ползите (повече от недостатъците), които носят и укрепването на вътрешния трудов пазар. Предлагаше се и да се насърчи преминаването на семействата на мигрантите в Русия, както и да се търси начин да се привлекат с помощта на гражданското общество в процеса на вземане на решения на местно и общинско ниво в населените места, където живеят най-много от тях.
Ясно бяха назовани и рисковете: „проблеми с асимилацията“, ксенофобия, попадане в неформалната икономика, радикализирация. В по-ранен доклад на британския мозъчен тръст RUSI се посочва още един фактор: по-голямото интернет покритие, отколкото в родните им страни, разширява възможностите за достъп до джихадистка пропаганда.


След атентата в разговор с „Медиазона“ изтоковедът Андрей Серенко също посочва като фактори бедността, самотата, оскърблението, пренебрежителното отношение от властта. Русия в последно време всъщност затяга изискванията за трудовите мигранти, откакто започна войната в Украйна, на фона на задълбочаващи се антиимигрантски настроения в страната.


„Ислямска държава“ е новата джихадистка марка, снабдена с ореол на мъченичедство, романкита и определена естетика. Тя създаде стандарти за работа с общественото мнение, с емоционалната политика, които не са и сънували нито „Ал Кайда“, нито талибаните.
Андрей Серенко, изтоковед

Таджикистан опитва да засили сътрудничеството в сигурността с всички - и с Русия, и със САЩ, и с Китай, и с Индия, и с Иран.

Междувременно Русия и Централна Азия могат да задълбочат сътрудничеството на службите си, за да избегнат други такива атаки, както вече обещаха да направят, пише Темур Умаров от „Карнеги“. Друг е въпросът „доколко такова сътрудничество е способно да предотвратява терористични актове, а не се върти само около псевдозаплахи като цветните революции“.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини