Спомени от мрачния и жесток ХХ век, нежни и съвременни разкази, исторически трилъри, вълнуващи семейни истории, писма между блестящи писатели, поезия и произведения, отличени с престижни награди. Това са само част от акцентите сред хилядите заглавия, до които българските читатели ще могат да се докоснат в рамките на започващия във вторник коледен панаир на книгата в София.

До неделя стотици български издателства и техните книги ще очакват посетителите в Националния дворец на културата. Традиционно коледният панаир на книгата съвпада и с Международния софийски литературен фестивал, където богата програма ще даде възможност на читателите да срещнат някои от най-известните съвременни чуждестранни писатели на живо.

Книгата винаги е подходящ подарък, особено за наближаващите коледни празници. Затова Mediapool отново приготви списък с препоръки за своите читатели. Този път обаче те не идват от български автори, интелектуалци и преводачи, а от самите издателства, които отличиха част от заглавията си.

Международен отпечатък

На българския книжен пазар вече могат да се открият някои от най-награждаваните съвременни заглавия и последните книги на нобелови лауреати и носители на „Букър“. Такова заглавие е „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук. Произведението е определяно като събитие за културната среда у нас.

Книгата е мащабна и всеобхватна и представлява монументален разказ за Европа през XVIII век. Чрез историята на еврейския мистик и водач на секта Яков Франк се разкриват и най-важните културни и обществени процеси на Стария континент.

„С изключително въображение и ерудиция Токарчук възстановява панорамата на епохата, в която се ражда модерността, а старите порядки се разпадат. Роман за пътуването, вярата и търсенето на смисъла – най-великото произведение на полската литература на XXI век“, посочват българските издатели на книгата.

Няма как да бъде пропуснат и романът „Плът“ на Дейвид Салай, който беше отличен с „Букър“ през ноември. Журито на престижния литературен конкурс заяви, че това е „книга като никоя друга“, а редица престижни издания я определиха за най-добрата книга за годината.

Романът разказва за Ищван, който от отчужден мълчалив младеж се превръща в отчужден мълчалив мъж, а животът му е изпълнен със сблъсъци и разочарование.

Романът „Не е река“ на аржентинската писателка Селва Алмада е финалист за множество престижни международни награди, сред които „Международен Букър“ през 2024 г.

В книгата Алмада размива границите между реалността и отвъдното, между спомена и измислица, а реката се превръща в място на памет. Произведението се отличава с лаконичен и експресивен стил, кратки поетични изречения и преплитане на времевите линии.

Писателката е сред най-значимите съвременни южноамерикански автори, а читателите могат да я срещнат лично и по време на коледния панаир на книгата в сряда от 18:30 ч. в Мраморното фоайе на НДК.

Друг от акцентите е романът „Огън“ на известния ирландски белетрист Джон Бойн. Това е третата част от тетралогията „Стихиите“. Книгата е смразяващо психологическо пътешествие към епицентъра на човешкия жребий и поставя въпроса дали човекът се ражда такъв, какъвто е или е продукт на обстоятелствата.

„Въздържателят“ на прочутия съвременен британски писател Иън Макгуайър пък е вдъхновен от реални събития и пренася читателите в Манчестър през 60-те години на XIX в. Там наскоро пристигналият от Дъблин след семейна трагедия и борба с алкохолизма полицейски началник Джеймс О’Конър се заема с опасната мисия да възпре фенианците – конспиратори, борещи се за независимостта на Ирландия с всички средства.

Макгуайър също ще бъде сред гостите на Международния литературен фестивал и посетиттелите на панаира ще може да се срещнат с него в събота от 18:30 ч.

Внимание след да се обърне и на „Тъжният тигър“ на Неж Сино. В своя автофикционален роман, на моменти граничещ с есеистичното, френската писателка и литературоведка Сино не разглежда литературата като терапия, но вярва, че гласът на лишените от глас е важен, защото ако успееш да разкажеш преживяното в неговата цялост, това означава, че то вече е неспособно да те наранява.

От седмата до четиринадесетата си година малката Неж е изнасилвана системно от своя доведен баща. Години по-късно тя решава да говори, за да потърси справедливост и да предпази останалите деца в семейството.

Книгата печели редица престижни награди, сред които и френската награда „Гонкур“.

Доза съвременна проза

Не всички заглавия на панаира са в списъка на престижни награди или авторите им имат голяма международна слава. Това обаче не прави литературната им стойност по-малка.

Transhumanism Inc. на съвременния руски писател Виктор Пелевин е роман в седем разказа и представя една ужасяваща и научнофантастична картина за бъдещето на цивилизацията.

„Основната тема на Пелевин е смисълът (или нарастващата липса на такъв) зад състоянието на човешкия род. По-тесният му фокус е промяната в Русия след епохата на Горбачов. Какво се случва с това поколение, след нашествието на Кока-Кола и капитализма и последващото завръщане на тоталитаризма?", пишат за книгата от The New York Тimes и цитират думите на автора: „Когато установените взаимовръзки в реалния свят се сгромолясат, същото се случва и в човешката душа“.

Сборникът с разкази „Калава“ на Евгения Динева е пример за модерна, концептуална и сетивна проза, изтъква писателката Михаела Илиева. Според писателя Борис Минков светът в тези разкази е място, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Калавата пък е онази нишка, която ни свързва и може би осмисля.

В списъка с вълнуваща съвременна проза място намира и сборникът с разкази „Август“ на румънската писателка Елена Владаряну. Според редактора на българското издание Ина Иванова книгата с удивителна прецизност улавя пулса на нашето съвремие – тревожен, синкопиран, крехък като крилца на водно конче, което може да спаси живот.

Румънската авторка ще гостува на панаира на книгата, като читателите ще могат да се срещнат с нея в събота от 14:00 часа.

Поредицата на Робърт Галбрейт, псевдоним на Дж. К. Роулинг, и разследванията на детектив Страйк се също завръщат на книжния пазар у нас с „Жигосаният“. Това е осмият роман от поредица, която ще стане част и от телевизионния сериал. Освен криминалната история в него, завладяващи са и отношенията между детективите Корморан Страйк и Робин Елакот. Това е една криминална история с езотеричен привкус.

И тази година за коледните празници читателите ще могат да четат разкази от поредицата „Нашата Коледа“. Третото издание на сборника събира коледните разкази на 18 български творци - писатели, журналисти, режисьори, актьори. Сред тях се отличават имената на Стефан Цанев, Георги Марков, Палми Ранчев, Радослав Бимбалов, Виктория Бешлийска и други. Издателите определят разказите като автентични, затрогващи и топли като празнична гозба.

Минало, което не бива да забравяме

„Няма бъдеще без история“, гласи популярното клише. Историите и спомените от миналото оставят отпечатък в хората и до днес. Разказите за миналото не само очертават картината на едно различно време, но и ни напомнят за какво да бъдем внимателни, за да не се повтори историята.

Такава книга е и „История на един германец“ на авторитетния журналист и доктор по право Себастиан Хафнер (1907-1999). Това е не само напомняне за миналото, за това как „пречупеният кръст беше отпечатан върху германския народ… като върху някакво като че ли безформено, податливо, кашаво тесто“, но – от перспективата на днешния ден – и актуален спомен за възможно бъдеще, от което човечеството не би могло да емигрира.

“… вярвам, че с моята наглед толкова частна и незначителна история наистина разказвам история – а може би дори и бъдеща история“, пише самият Себастиан Хафнер.

Книгата със спомените на журналиста между 1914 и 1933 г. е написана през 1939 г., но ръкописът е открит едва след смъртта му, а в България е издадена за първи път през 2002 г. 20 години по-късно обаче е пуснат нов тираж, за да може споменът за миналото да бъде запазен от още едно поколение.

Новият роман на писателя Захари Карабашлиев „Последният ловец на делфини“ също попада в този списък. Книгата преплита настояще, минало и митология и редува стремително действие с лиричен изказ – за да изгради едновременно лично и общовалидно свидетелство за бащи, синове, делфини и паметта като последна територия на човека. Сюжетът преплита нашето съвремие и годините на тоталитарния режим в България след края на Втората световна война.

Опирайки на множество архивни източници и реални събития, Карабашлиев създава мащабна и вълнуваща семейна история, а централно място в нея заема неудобната истина за лова на делфини в Черно море.

Сред тези акценти място намира и романът „Мрак по пладне“ на унгарско-британския писател и журналист Артур Кьостлер. Той разказва историята на Рубашов, който става жертва на сталиниските чистки. Смяната на властта, репресиите, животът в затвора и психологическия и физически натиск са нещо, което самият авторът познава от първа ръка. Книгата разтърсва Европа и остава в литературната история като едно от вдъхновенията за написването на „1984“ на Джордж Оруел.

Откровени спомени и свидетелства на хора, преживели лично „Голямата екскурзия“ разказва албумното двуезично издание на български и турски език „О, спомняте ли си Лейля“. Книгата част от поредицата на Веселин Боришев „О, спомняте ли си“, а историите са събрани от Мария Боришева.

Текстовете на дългогодишните изследователи на периода Антонина Желязкова и Румен Аврамов разказват предисторията на „Възродителния процес“, проследяват идеологическата рамка, в която се случва той, икономическите последствия, както и предизвикания хаос и разлома в общество. Събитията се документирани от обектива на Иван Григоров, а подбрани фотографии са сред първите в публичното пространство след 1989 г.

Стръкче поезия

Разбира се, сред препоръките има и няколко поетични предложения, които да придадат допълнително пъстрота и изтънченост на езика.

В навечерието на 50-годишнината от смъртта на една от най-влиятелните жени философи и политически мислителки Хана Арент на български език за изненада на всички излиза нейната събрана поезия.

71 стихотворения, извадени от архивите ѝ след смъртта ѝ оживяват в книгата „Мистично трезва“, където са съпроводени от разкази за контекста на всяко стихотворение. Така поетичната книга се превръща и в своеобразна биография и свидетелство за културната епоха.

А редом с поезията на Арент читателите могат да се насладят и на множество съвременни български поети. Един от тях е Кирил Мерджански и неговите „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“. Мерджански е автор на няколко поетични книги и пиеси. Поезията му е превеждана на множество езици, сред които френски, немски, английски, испански и други.

„За малко на земята“ на Валери Вергилов е поезия, която създава огледална картина на двата човешки свята: страда духът в материята, но и материята в духа, твърди поетът Ани Илков. Според Емил Андреев стиховете на Вергилов са възторжено-тъжни философски песни, изваяни със смазваща езикова вещина.

Стихосбирката на Вангел Имреоров „Отмиване на тъмнината“ се грижи за чупливата текстура на изтичащото време и на загубата, казва поетесата Виолета Кунева. По думите ѝ всяко стихотворение в книгата е едновременно рана и зарастване и припомня радостта от изкуството, което не дава еднозначни отговори.

Различни сфери – големи имена

Преди празничните дни читателите ще могат да открият нови издания на ключови произведения от литературата и философията, да прочетат писмата на двама от най-бележитите американски писатели или да научат повече за живота на видни личности от нашето съвремие и минало.

Сборникът „Тук и сега“ събира писмата между двама от най-бележитите съвременни американски писатели Дж. М. Кутси и Пол Остър. Двамата се запознават на литературен фестивал в началото на 2008 г. и започват да си пишат често на най-различни теми, за да се вдъхновяват взаимно.

„Едновременно проникновен, остроумен и непринуден, епистоларният им диалог продължава три години и засяга всевъзможни теми: от литературата до киното, от философията до политиката, от спорта до изкуството, от приятелството и любовта до остаряването и смъртта“, отбелязват издателите на българския превод.

На български вече е и сборникът с разкази на известната американска писателка Лидия Дейвис – „Разбивка“. Книгата включва някои от най-ярките разкази на носителката на Международен „Букър“. Историите се отличават с прецизен език, психологизъм, анекдотични моменти и абсурдност, извлечена от елементарни житейски ситуации. Дейвис пък е бивша съпруга на Пол Остър и част от разказите ѝ съдържат явни препратки към техния съвместен живот.

Някак по-тихо, но не и по-малко важно име в литературата е швейцарският белетрист от ХХ век Роберт Валзер. Той изживява последните години от живота си в институт за душевно болни, но оставя след себе си истории, изпълнени с дълбочина, красота и меланхолия.

„Якоб фон Гунтен“ е най-популярното му произведение, което е вдъхновило и Франц Кафка да напише „Процесът“. Младият Якоб постъпва в странен институт за слуги, където се учи „да бъде нищо“, а в романа Валзер изследва границите на човешкото достойнство в един обезличаващ се свят.

Читателите могат да научат още повече за живота на първия турски президент в България. „440 дни. Ататюрк в България“ от журналистката Нахиде Дениз, която изследва престоя на Мустафа Кемал Ататюрк в България между 1913 и 1915 г., когато той е назначен за военен аташе на Османската империя в България.

В продължение на 14 месеца Ататюрк живее в София, наблюдава българския политически и обществен живот, поддържа активни контакти с дипломатическия корпус и изпраща подробни доклади до турския Генерален щаб. А престоят в България остава отпечатък върху мирогледа на Ататюрк и бъдещата му държавническа визия.

На пазара е налично и фундаментално преиздание - „Анти-Едип“ на Жил Дельоз и Феликс Гатари. Изданието улавя „тръпката на времето“, а книгата, както изтъква Мишел Фуко, е едно ново „Въведение в нефашисткия живот“, висока теория, която не прилича на никоя друга и неусетно се превръща в „ръководство за всекидневен живот“.

Ново издание с твърди корици ще има и „Слънце изгрява „от Ърнест Хемингуей. Това е първият значим роман на американеца, вдъхновен от негови лични преживявания.

Любителите на киното ще могат да се потопят в искрените и дълго чакани мемоари на двукратния носител на „Оскар“, на наградите „Еми“, BAFTА и много други сър Антъни Хопкинс.

В книгата „Справихме се, хлапе“ актьорът разказва за трудното си детство, за семейството, за тежката си борба с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но и за блестящата си кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите и отличията.  

Радослав Александров