Огромни планини от отпадъци край Темза във Великобритания, нелегални сметища в предградията на Букурещ: престъпни банди извличат огромни печалби от бизнеса с боклука. Как функционират много от схемите?

Независимо дали сме усърдни в сортирането на отпадъците или изхвърляме всичко накуп, едва ли си даваме сметка за това, че отпадъците са истинско съкровище за различни престъпни банди в Европа. Европол предупреждава, че трафикът на отпадъци се засилва, а схемите стават все по-сложни. В своя доклад за организираната престъпност през 2025 г. Европол прогнозира разширяване на мащабите на тази дейност.

Зад нея стоят престъпни банди, които действат, като заобикалят договорите за изхвърляне на битовите и търговските отпадъци, използват хора, податливи на корупция от всички нива на отпадното стопанство, фалшифицират документи и действат трансгранично, за да се възползват от по-слабия надзор в някои държави. Това създава „черен пазар“, който Европол описва като „нискорисков, но с висока печалба“ за престъпниците.

Тези групировки са смесица от организирани престъпни мрежи и опортюнистични законни бизнеси, които се възползват от неефективността и пропуските в законодателството. С това създават сериозни главоболия на различните агенции на ЕС, отговорни за борбата срещу престъпността в сферата на околната среда.

Незаконна търговия с отпадъци за милиарди евро

Неотдавна в Оксфордшър, Великобритания, близо до река Темза беше открита планина от боклук, висока 6 метра. Но този проблем не е ограничен само до Обединеното кралство. Службата на ЕС за борба с измамите ОЛАФ изчисли миналата година, че между 15 и 30 на сто от всички превози на отпадъци може да са незаконни, а стойността на тази търговия вероятно достига до 9,5 милиарда евро годишно. ЕС транспортира около 67 милиона тона законни отпадъци годишно в рамките на своите граници, а по силата на редица споразумения с трети страни изнася 35,1 милиона тона извън ЕС.

„Опасните или неправилно съхранявани отпадъци могат да замърсят почвата, водата и въздуха, а неконтролираното им прехвърляне през границите подкопава прехода на ЕС към по-екологична и по-устойчива икономика. Това дава и нечестно предимство на престъпните мрежи пред легално работещите предприятия“, коментира за ДВ пресслужбата на организацията.

Как възникват възможности за престъпна дейност

Управлението на отпадъците в ЕС се регулира от Рамковата директива за отпадъците, която беше актуализирана през октомври. Тя действа на принципа, че първоизточникът на отпадъците трябва да заплаща разходите по събирането и преработването им. Според нея държавите членки трябва да докладват на Европейската комисия (ЕК) най-малко веднъж на всеки две години и да изготвят нови планове за управление на отпадъците на всеки шест години.

Прилагането на директивата обаче е проблематично. Комисията носи общата отговорност за прилагането, но разчита на агенциите във всяка страна, както и на ОЛАФ, Европол и редица други национални и европейски агенции. Допълнително обстоятелство, което усложнява нещата, е, че става дума за разнородни отпадъци. Колкото повече Европа преминава към „зелена икономика“, толкова повече материали ще се нуждаят от скъпа обработка, преди да могат да бъдат безопасно и законно изхвърлени. Става дума например за електроника, превозни средства, флуорирани газове, текстил и нискокачествени пластмаси. Престъпни банди в Европа често преработват и продават това, което могат, а останалото изнасят - често в Централна и Източна Европа, Азия или Африка.

Опасните отпадъци, например от строителството или от болниците, понякога се смесват с други материали, за да се прикрие техният характер и се превърнат в нещо продаваемо. Или пък се изхвърлят незаконно, без оглед на вредните въздействия върху околната среда и здравето на хората.

Сложни престъпни мрежи

През февруари 13 души бяха арестувани в Хърватия за внос на 35 000 тона опасни отпадъци от Италия, Словения и Германия. Според Европол отпадъците са били „просто заровени или изхвърлени на най-малко три места“, вместо да бъдат депонирани по подходящ начин. Смята се, че организираната престъпна група е спечелила 4 милиона евро и е обвинена в използване на мрежа от фирми за превоз на отпадъците. Реализираната печалба е от спестените разходи и такси за токсичните отпадъци.

„Мрежите са се специализирали и във фалшифицирането на документи, организирането на сложни транспортни маршрути, използването на фиктивни компании и смесването на законни и незаконни отпадъчни материали с цел да се затрудни разкриването“, казва за ДВ Александра Генеа от румънската неправителствена организация ECOTECA. „В Румъния са регистрирани случаи, свързани с трансгранични мрежи, при които отпадъци пристигат от страни като Италия, Германия, Великобритания и Белгия, често фалшиво декларирани като рециклируеми материали“, посочва тя.

Понякога обаче, както в Оксфордшър, бандите се опитват да се отърват от отпадъците по най-простия възможен начин и се надяват, че ще се отърват от отговорност. Такъв беше и случаят в румънското предградие Синещи през юли, когато незаконно изгаряне на отпадъци предизвика пожар, който се разпространи в близост до столицата Букурещ. Румъния отдавна има проблем с незаконните отпадъци. „Важно е да се отбележи, че в Румъния има съответно законодателство – правната рамка е съобразена със стандартите на ЕС. Основната слабост обаче е в прилагането му“, казва Генеа.

Защо прилагането на закона се оказва трудно

Макар че страните членки на ЕС са съгласували законите и стандартите в тази област, случаят с Румъния показва колко различни могат да бъдат предизвикателствата в отделните страни и колко е трудно да се прилагат такива директиви на континент, където границите се преминават много лесно. „Само в няколко държави от ЕС правоприлагащите органи са инвестирали достатъчно ресурси в тази област“, се казва в доклад на Европол от 2022 година. Това е една от слабостите, от които се възползват онези, които печелят за сметка на околната среда и здравето на хората.