След повече от 10 години празни приказки, проектът за мултифондовете видя бял свят

След повече от 10 години приказки без резултат, проектът за мултифондовете във втория и третия пенсионен стълб видя бял свят. В сряда, насред политическите игри за бюджета за 2026 г., министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова публикува за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване. Те разписват въвеждане на подфондове с различен риск с цел по-добра доходност за втората и третата пенсия. Шефове на частните фондове твърдят, че втората пенсия може да нарасне двойно, ако се въведе новата система.

Теменужка Петкова предлага законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2027 г.

В момента българите, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително за втора пенсия в частен фонд. Тяхната пенсионна вноска е 14.8% за първия стълб (общо за работник и работодател) и 5% - за втория. За хората с трета категория труд парите се управляват от частни фондове, наречени универсални пенсионни фондове (УПФ). По последни данни натрупаните средства в тях са над 26 млрд. лв.

Досега обаче ресурсът се управляваше свръхконсервативно, при силни ограничения за инвестициите, поради което за дълъг период доходността на частните фондове не надвишаваше ръста на средния осигурителен доход, от който зависят пенсиите в първия стълб.

Сега се предвижда вторият стълб да има три вида подфондове – динамичен (с най-висок риск), балансиран (с умерен риск) и консервативен (с нисък риск). Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от средствата на хората във финансови инструменти с променлив доход. Балансираният ще може да влага до 55% от парите в такива инструменти, а консервативният – до 25%.

Доброволните фондове, тоест третият стълб, ще могат да предлагат повече видове подфондове в зависимост от инвестиционните си стратегии, но ще са длъжни да поддържат и балансиран фонд.

Гражданите ще имат избор сами да определят в какъв подфонд да се управляват парите им, но тъй като много от хората не проявяват интерес към втория стълб и влизат в служебното разпределение, то ще става на база на възрастта на осигуреното лице. Смята се, че възраст, която предполага по-дълъг жизнен хоризонт, е подходяща за инвестиции с по-висок риск, а парите на хората преди пенсия трябва да се инвестират консервативно.

Затова проектът залага в динамичен подфонд да отиват хората до навършване на 50 години, в балансиран – от навършване на 50 години до 3 години преди възрастта за пенсия и в консервативен подфонд – задължително участват лица, на които остават 3 или по-малко години до пенсия.

Хората ще могат да местят парите си по веднъж на година, но това ще става до 3 години преди пенсия, когато задължително ще минават в консервативен фонд. „През този период е препоръчително консервативното инвестиране, с оглед избягване на опасността от значителен спад на средствата по индивидуалната партида на осигурените лица, тъй като времето, може да се окаже недостатъчно за инвестиционните инструменти да възстановят стойността си при по-рисковите подфондове“, пише в мотивите на МФ.

Ключова промяна е отпадането на сегашния механизъм за гарантиране на минималната доходност при управлението на парите. Той ще се замени с въвеждане на пазарен показател (бенчмарк) за доходността.

„Това ще даде възможност за по-голяма гъвкавост при управление на активите на тези фондове и постигане на по-пълно съответствие с дългосрочния инвестиционен хоризонт на осигурените в тях лица. С премахването на гаранционния механизъм ще отпадне стимулът за „стадно поведение“ при инвестиране на средствата на фондовете“, пише в мотивите.

Все пак обаче остава правилото частните фондове да гарантират поне брутната стойност на преведените осигурителни вноски.

Бенчмаркът ще се изчислява от Комисията за финансов надзор след всяко тримесечие и трябва да отразява „обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план“.

Подфондовете, постигнали доходност под бенчмарка, няма да участват в служебното разпределение на новите осигурени лица.

Предвидена е специална защита за хората на възраст между 45 и 49 г., разпределени в динамичен подфонд. Разписано е те да участват в него поне 5 години (освен ако изрично изберат друг подфонд). По този начин се намалява рискът от реализиране на загуби за тези осигурени лица вследствие волатилността на инвестициите на динамичния подфонд за кратък период преди преминаването им в друг подфонд, посочва финансовото министерство.

С проекта се разширяват възможностите за инвестиции на натрупаните средства.

Плавно се намаляват таксите и удръжките на пенсионните фондове за период от 10 години. В момента инвестиционната такса не зависи от постигнатата доходност. „Предвид това със законопроекта се предлага въвеждането на двукомпонентна такса - процент от управляваните активи и от постигнатия инвестиционен резултат“, пише в мотивите.

Затяга се и контролът върху частните пенсионни фондове. С промените се въвежда допълнително изискване за капитал в размер не по-малък от 2% от нетните активи на частните фондове. Заделянето на средствата ще се случва плавно за период от 10 години.

Предвижда се още създаване на специален национален счетоводен стандарт именно за пенсионните фондове.

Ще има изискване членовете на управителните и контролни органи на пенсионноосигурителните дружества да не са извършвали не само системни, но и груби нарушения през последните 5 (вместо 3) години. 

Цветелина Соколова