На 11 януари Българската православна църква почита паметта на преподобния Теодосий Велики – една от най-значимите фигури в ранната история на християнското монашество.

След като християнството получава равни права в Римската империя през 313 г., вярата започва бързо да се разпространява. Заедно с това все повече вярващи търсят по-дълбок духовен живот, далеч от светската суета. Така възниква монашеството – мъже и жени се оттеглят в пустини и извън селищата, за да живеят в молитва, труд и духовно усъвършенстване.

В този исторически момент се появява и Теодосий Велики. Роден през 424 г. в Кападокия, той е възпитан в християнските добродетели и още млад решава да посвети живота си на Бога. По пътя към Светите земи минава през Антиохия, където получава благословията на свети Симеон Стълпник. Той му предсказва, че ще стане „велик пастир на словесните овце“ – думи, които по-късно се сбъдват напълно.

След пристигането си в Йерусалим Теодосий изучава живота на пустинниците и се уединява във Витлеемската пустиня. В продължение на години живее в пещера, отдаден на молитва и пост. Според църковното предание получава дар на прозорливост и чудотворство.

С времето около него започват да се събират ученици и последователи. Така възниква прочутият му манастир югоизточно от Йерусалим. Преподобният Теодосий е първият, който въвежда строго организирания общежитиен модел на монашески живот – монасите живеят заедно, имат общ труд, молитва и духовно ръководство. Заради това той остава в историята като основател на общежителното монашество и получава титлата „киновиарх“, тоест началник на общност.

В управлението си той съчетава кротост и строгост, милост и дисциплина. Под негово ръководство хиляди монаси намират пътя към духовно израстване. Преподобният Теодосий Велики умира на 105-годишна възраст, оставяйки след себе си дело, което оформя облика на християнското монашество за векове напред.