„Поздравления към нашите български съседи за присъединяването към еврозоната! Може да сме разочаровани, че те се присъединяват преди нас, но ако отговарят на критериите, ние трябва да го признаем и да ги поздравим“.
С тези думи поздрави България с публикация във Фейсбук още на 1 януари 2026 г. румънският евродепутат Зигфрид Мурешан. Изявления в подобен дух имаше и от други лидери на мнение в Румъния, въпреки че темата така и не влезе в политическия дневен ред.
По отношение на евроинтеграцията България и Румъния са в непрекъснат танц между сътрудничество и конкуренция още от предприсъединителния период, като резултатът до момента е, че двете държави влязоха едновременно в Европейския съюз през 2007 г., но София изпревари Букурещ в еврозоната.
Докато Румъния има видими постижения в битката срещу завладяната държава, България изостава. Що се отнася до икономиката, Румъния имаше момент на силен и завиден подем, който обаче се оказа нездравословен и в момента страната плаща цената за това под формата на огромни бюджетни дефицити, дългове, вдигане на данъци, замразяване на доходи и нисък растеж. Заплахата от „румънски сценарий“ започна да се използва и у нас като предупреждение от политици и експерти. И въпреки че бюджетният дефицит на България се очертава да е около 3.2% от БВП (на касова основа) за 2025 г., а прогнозата за румънския е за около 8.4%, опасността не е преминала, защото България все още няма дори бюджет за 2026 г., а още по-малко - идеи за стягане на бюджетната дисциплина. Букурещ пък се чуди как да запълни растящите си нужди от дълг, след като миналата година емитира евробондове за 16 млрд. евро, с което според „Ройтерс“ се превърна в един от най-големите емитенти на външен дълг от развиващите се пазари в света.
За разлика от България преди еврозоната, Румъния има самостоятелна парична политика, което означава, че ще е необходима по-сериозна дисциплина, ако се стигне до момента, в който леята влезе в „чакалнята“ за еврото (Валутно-курсовия механизъм II, ERMII), където курсът не трябва да флуктуира с повече от +/- 15% за поне две години. Въпреки фискалните си проблеми Румъния на този етап е единствената страна от не-евро групата в ЕС, която поне на теория иска да се присъедини към паричния съюз. Въпреки че темата не е в политическия дневен ред на страната, евентуалното въвеждане на еврото среща доста по-висока обществена подкрепа (около 60-70% в последните години) от тази, която имаше същата стъпка в България.
„Еврото трябва да е новият национален проект на Румъния“
Василе Пушкаш, бивш главен преговарящ на Румъния с ЕС, даде интервю за държавната информационна агенция „Аджерпрес“, в което заяви, че присъединяването към еврозоната трябва да стане следващият национален проект на Румъния.
„Сега България е член на еврозоната и получи бонус за развитие и котва в Еврогрупата, докато Румъния дори няма обозрим хоризонт за своите вътрешни политики за развитие. Не казвам това, за да драматизирам, а като насърчение към институциите на румънската държава, бизнес общностите и особено към лидерите на Румъния да се замислят дали присъединяването към еврозоната не би било най-ценният национален проект за следващите години. Видях, че проучванията на общественото мнение показват, че румънците както у дома, така и в чужбина искат Румъния също да бъде в еврозоната. Но отвъд това желание, изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната би означавало стабилност и финансово-бюджетна дисциплина, поставяйки румънското общество по пътя на напреднало устойчиво икономическо и социално развитие. Бих завършил с риторичен въпрос: Кой не би искал такъв национален проект?!", подчерта Пушкаш.
„Ще се сбогуваме с евровалутата заради дълг над 60%"
Сред анализаторите, които коментираха присъединяването на България към еврозоната, Кристиан Пъун, професор в Букурещката академия за икономически проучвания (ASE), отправи остра критика към румънските политици за неуспеха на Румъния да се присъедини, за разлика от България.
„Оставаме с типичните опасности на „бананова република“: изолационизъм, суверенитет, евроскептицизъм и рекордно лицемерие по отношение на европейския проект. С други думи, оставаме с политици, които играят малки игри, нямат визия, не могат да виждат отвъд прага на вилата си или отвъд хоризонта... Поздравления към България! Направиха важна крачка към по-добър, по-цивилизован свят. Те ще бъдат по-добре с еврото, отколкото ние с тази инфлационна лея. Когато те приемат еврото, ние ще се сбогуваме с него почти безвъзвратно, тъй като публичният ни дълг ще надхвърли маастрихтския праг от 60% следващата година (през 2026 г., б. р.)", каза Пъун на 31 декември 2025 г.
„Със завист и копнеж“
Според икономиста Адриан Негреску, цитиран от в. „Гъндул“, покачването на цените на продуктите в България е временна, преходна фаза, която със сигурност ще приключи в даден момент. Въпреки това, в средносрочен и дългосрочен план икономиката на съседната страна ще се радва на безспорно положителни ефекти – от по-евтини кредити до икономическа стабилност и привличане на стратегически инвестиции от известни мултинационални компании.
„Преходът към еврото ще донесе само просперитет в средносрочен и дългосрочен план. Българите ще имат достъп до по-добре платени работни места, тъй като присъединяването към еврото привлича инвеститори като магнит, и до кредити, които са три пъти по-евтини от тези в Румъния. От друга страна, те вече няма да имат фискални изненади, както е случаят в Румъния – администрацията на българската държава ще бъде наблюдавана от Европейската централна банка. Данъците няма да се увеличават, както в Румъния. Защо? Защото еврото носи предвидимост, фискална стабилност и инвестиции“, заяви Негреску.
„Румъния в момента гледа България със завист и копнеж. Да, в краткосрочен план има покачване на цените по рафтовете, но това е временно покачване на цените, през което преминаха всички страни при присъединяването си към еврото. То вероятно постепенно ще се коригира, докато българите свикнат с новата система. Българските търговци ще трябва да намалят цените, иначе ще останат с непродадени стоки, тъй като покупателната способност на българите е изключително ниска“, добави Негреску.
48% от левовете в обращение вече са изтеглени
България се справя с въвеждането на еврото по-добре от очакваното. Това твърди началникът на Координационния център за еврото Владимир Иванов. „Процесът на въвеждане на еврото протича нормално и много по-гладко от очакваното. Проблемите са незначителни. Има известно недоразумение и на места страх, но няма причина за паника или тревога“, заяви Иванов преди около седмица.
От Българската народна банка (БНБ) също обявиха, че процесът протича нормално. „Към 9 януари 2026 г. процесът на обмяна на банкноти и монети от левове в евро се осъществява в съответствие с действащата нормативна рамка и приетите оперативни планове“, казаха от централната банка.
По нейни данни към 9 януари общият обем на българските левове в обращение възлиза на 16.1 млрд. лева, което представлява 48% изтеглено налично парично обращение в лева. В обращение са пуснати евробанкноти и евромонети на обща стойност над 3.1 млрд. евро.
Засега няма системни проблеми нито с мобилните плащания, нито с плащанията с карти. Над 5000 банкомата в цялата страна успешно преминаха в режим с евро още в първите часове и дни на новата година. Единственият по-сериозен проблем са недостатъчните кешови наличности най-вече у търговците на дребно, които се оплакват от недостиг на евробанкноти и монети в банковите клонове. Над 2 милиона пенсионери получиха първите си пенсии в евро на 7 януари, а работещите вече теглят заплатите си също в единната валута.
От БНБ отговориха, че снабдяването на банките с евробанкноти и евромонети се извършва съгласно утвърдените планове и процедури.
Гражданите срещат проблеми заради опашките пред банковите клонове, както и в отделни случаи – заради некоретно банково обслужване. Има и сигнали за събиране на такси за превалутирането от търговски банки.
„Констатираните до момента нарушения в банковия сектор са изолирани и се коригират при установяването им в съответствие с приложимата нормативна уредба. В отделни констатирани случаи на неправомерно начисляване на такси начислените суми са своевременно коригирани и възстановени, поради което към настоящия момент не са налице случаи на ощетяване на граждани“, отчетоха от БНБ.
От централната банка и от Асоциацията на банките в България многократно обясниха, че по закон такси за превалутирането не се събират до 30 юни 2026 г., което значи, че няма правно основание за събирането им. За обмен на суми над 10 000 лв. обаче се изисква подписване на декларация за произход на средствата.
За суми над 30 000 лв. се изисква предварителна заявка с три работни дни. Без такса се извършва и внасянето и обмяната на левове по сметка на клиента в евро.
Банките са задължени да извършват безплатна обмяна както за свои клиенти, така и за лица, които не са техни клиенти, без ограничения по отношение на вида и размера на обменяните банкноти и монети.
Обмяната на монети в големи количества се извършва в банкови клонове, разполагащи със специализирано оборудване, като обработката изисква технологично време, казаха още от БНБ. Оттам уточниха, че продажбата на стартови пакети с евромонети е приключила на 30 декември 2025 г., а към днешна дата гражданите и търговците могат да се снабдят с евромонети от търговските банки по правила, определени от тях.
Отделни банкови офиси, както и касите на БНБ ще работят извънредно всяка събота до края на януари, за да улеснят гражданите и фирмите.
От Министерството на финансите твърдо заявиха, че срокът на паралелно обращение на лева и еврото изтича на 31 януари 2026 г. и няма да бъде удължаван.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Sebastian Pricop, HotNews.ro (Румъния) и Цветелина Соколова, Mediapool (България).
HotNews, Mediapool
