Брутният външен дълг на България, който включва както публичен, така и частен, нараства с 10,9 % на годишна база и достига 54,258 млрд. евро към края на ноември 2025 г., показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, към края на ноември 2024 г. той е бил 48,915 млрд. евро.
Като дял от БВП дългът се равнява на 47,3 % спрямо 46,7 % година по-рано. Краткосрочните задължения към края на ноември 2025 г. са 8,598 млрд. евро (15,8 % от брутния дълг – 7,5 % от БВП), като намаляват с 2,2 % спрямо предходната година. Дългосрочните задължения възлизат на 45,660 млрд. евро (84,2 % от брутния дълг – 39,8 % от БВП) и нарастват с 13,8 % спрямо края на ноември 2024 г.
Над две трети (66,9 %) от брутните външни задължения имат матуритет над една година, а 80 % са деноминирани в евро.
По сектори най-голям ръст се наблюдава при Държавното управление – външният дълг нараства до 17,610 млрд. евро (15,3 % от БВП) – или с 35,6 % спрямо година по-рано. Делът му в общия брутен дълг е 32,5 %.
Външните задължения на Централната банка намаляват до 2,007 млрд. евро (1,7 % от БВП), а на други парично–финансови институции се повишават до 7,992 млрд. евро (7 % от БВП). Външният дълг в графата „Други сектори“ достига 13,215 млрд. евро (11,5 % от БВП), а вътрешнофирменото кредитиране намалява до 13,432 млрд. евро (11,7 % от БВП).