След оставката на президента Румен Радев стана ясно, че следващите парламентарни избори се отлагат от края на март за средата на април. Сега от Илияна Йотова зависи колко ще бъде разтегната процедурата във времето. Това означава, че правителството на Росен Желязков ще управлява поне два пълни месеца в оставка. Означава още, че Румен Радев ще разполага с повече време да реализира своя политически проект.
Без значение колко точно остава до изборите, някои уговорки следва да бъдат направени, някои събития - припомнени, и някои образи - развенчани, в името на това да подходим към този вот с трезва воля и прояснена памет.
Още преди три месеца масовите протести издърпаха под прожекторите на политическата сцена един схематично обобщен персонаж, наречен „Gen Z“. Медиите го оформиха, напластиха го с приповдигнати характеристики и го натовариха с големи надежди. Така за една нощ (или три ключови протестни нощи) Gen Z се превърна в поколението, „което не може да бъде излъгано“, което е „носител на нов тип политическа култура“, което превърна политическата ангажираност в нещо „готино“, което „пенсионира Делян и Бойко“, и което „не го е страх“.
Доколко всяка младост е нова не е ясно, затова настоящият текст* подхожда с премерено съмнение към този инертно изграден, фасадно-хомогенен персонаж, който под лекия натиск на шепа данни и неотдавнашни спомени, като че ли рухва.
Как всъщност гласува Gen Z?
Само преди пет години същото това поколение правеше своите първи стъпки като гласоподавател. През 2021 г. в България се проведоха общо три вота за народни представители - на 4 април (редовните парламентарни избори), на 11 юли (предсрочни парламентарни избори, след като в предишния парламент не се състави правителство) и на 14 ноември (проведени заедно с първия тур на президентските избори).
На 4 април, когато се достигна рекордната избирателна активност от 50,61%, с изненадващо висок резултат, пренареждайки политическата картина, на второ място се нареди новопоявилата се партия на Слави Трифонов „Има Такъв Народ“, която спечели 17,66% - без да провежда политическа кампания!
Тогава - по данни на „Тренд“ - „повече от половината електорат на ИТН са хора на възраст между 18 и 39 г.”
Три месеца по-късно младите избиратели я превърнаха в първа политическа сила. Партията на Трифонов успя да увеличи резултата си с близо 93 хил. гласа и се нареди на първо място с 24,08%. По данни на „Алфа Рисърч“ една трета от избирателите на възраст между 18 и 30 г. са дали гласа си за ИТН.
Въпросните избори бяха предшествани от масовите протести в България през 2020 г., които съвпаднаха с COVID кризата, когато мнозина се върнаха от чужбина. Тогава впечатление направи засиленото участие на младите, които бяха наречени „зарядът на протеста“.
В разгара на протестите Емилия Милчева написа в „Дойче Веле“, че докато „бившият вътрешен министър на тройната коалиция Румен Петков носи плакат с лика на премиера и ония снимки на нощното шкафче (...), на саморъчно направените плакати на младежите пише: „Не сме на Радев. Не сме на Нинова. Не сме на Божков“."
Затова пък протестната вълна от онова лято вкара в парламента ИТН и отчасти изненадата се оказа не толкова новата политическа партия, колкото новото поколение избиратели. Тогава коментатори определиха изборните резултати като „победа на протестния вот“.
Протестен вот?
Друга част от т.нар. протестен вот през 2021 г. отиде при политическата формация БНО (Българско национално обединение) на хазартния бос Васил Божков. „Капитал“ определи резултатите й от изборите на 4 април като „изненадващо силна подкрепа от 2,95%”, което се равнява на над 94 хил. души.
„Внушителен резултат за организация, която практически няма регионални структури, а лидерът й е „извън закона“, пише Момчил Милев.
А социологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл Болкан“ коментира, че отново става дума за „протестен вот на млади хора“.
„Около 46% от гласоподавателите за БНО са между 18 и 30 години, със средно образование, като на миналите избори не са имали право на глас, не са гласували или са дали подкрепата си за ГЕРБ.”
Ако тогава Трифонов разчиташе на медийния си образ, запечатан в паметта на избирателя, който като ученик е гледал бТВ след вечеря, Божков заложи на друго. Наред с програмните му обещания, че ще легализира марихуаната и ще се бори за въвеждането на пряка демокрация, основен момент при него беше битката с „хунтата“ (Борисов).
„Протестен, но автентичен вот, воден от убеждението, че само „някой като Божков може да се справи с някой като Борисов“, написа тогава Ина Друмева в „Дневник“.
Така за мнозина млади гласоподаватели той стана познат не като обвинен в хазартни и криминални престъпления и санкциониран по „Магнитски“, а като поредната жертва на модела „Борисов-Пеевски“ и следователно - възможна алтернатива.
Ето защо т.нар. протестен вот от 2021 г. очертава Gen Z по-скоро като нелоялен, идеологически необвързан гласоподавател, често неустойчив на кухи, популярни образи и фрази, който при нужда се активира лесно.
Каква опасност крие това?
Това повдига въпроса дали този път е различно и дали протестите от края на миналата година успяха да произведат резултат, надскачащ моментния площаден адреналин и груповата епидермална еуфория. Защото ако единственият същински резултат се свежда до посочването с пръст на Двамата лоши, изглежда се изправяме пред опасността да преповторим сценария от 2021 г.
Прекомерното вглеждане в образите на Борисов и Пеевски, като че ли отслабва способността ни да схващаме политическата нюансираност, вследствие на което всяка тяхна „алтернатива“ може да бъде разпозната като възможен избор.
Не е достатъчно да „пенсионираме Борисов и Пеевски“
Най-новият претендент за гласа на Gen Z е Румен Радев, който се постара да се представи като единствена алтернатива на статуквото - представител на „широкия обществен консенсус срещу мафията“.
В интервю за „Сега“ журналистът Петко Георгиев обаче ни напомня, че „Боташ“, „Южен поток“ и „Турски поток“ „слагат Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев логично в един и същи пакет“.
„Представители или проводници на един и същи тип геополитически и икономически интереси. И затова за мен е абсолютно парадоксално, че това лице се опитва да се представи сега като борец срещу модела“, каза още Георгиев.
„Алтернативата“ Радев
Румен Радев слезе на партийния терен през 2016 г., като генерал от „западен“ тип и „миротворец“ от източен тип, когато за пръв път беше избран за президент. Официално беше кандидат на БСП. Неофициално, както се оказа, е бил „идеалният кандидат на Кремъл“.
През 2019 г. „Свободна Европа“ припомни за форума на управляващата партия „Единна Русия“, който се провежда през юни 2016 г. в Москва. Гости са Николай Малинов - бивш депутат от БСП и председател на НД „Русофили“, и председателите на БСП и АБВ - Корнелия Нинова и Георги Първанов. Като след него Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ) поръчва социологическото изследване, което да определи профила на бъдещия кандидат-президент на БСП - способен да говори на езика на НАТО, но да прокарва ключови руски позиции.
Но дори ако оставим това настрана, Радев ще остане президентът, за когото „Крим е руски“, еврозоната не е стратегическа цел, а САЩ, Китай и Русия са за пример, тъй като „се ръководят от икономическите ползи, а не от идеологически интереси“.
Остава да се надяваме младите избиратели да останат будни за политическите нюанси, които сенките на Борисов и Пеевски привидно заличават. В противен случай, когато поколението, „което не го е страх“, отиде да гласува отново тази пролет, има опасност безстрашието да се окаже обикновено безразсъдство.
Елена Георгиева - авторката е представител на Gen Z.
