Китай е многонационална държава, но правителството иска единна идентичност. Етническите групи са задължени по закон да се идентифицират „с великата родина, комунистическата партия и социализма с китайска специфика“.
С огромно мнозинство „за“, само с трима въздържали се и три гласа „против“ Китайският народен конгрес (китайският парламент – бел.ред.) прие Закон за насърчаване на етническото единство. Така Китай демонстрира желанието си да наложи обща национална идентичност в една страна с 56 официално признати етнически групи. 55 от тях се определят като малцинства, тъй като най-многобройната - тази на китайците хан (близо 1,2 милиарда души) съставлява повече от 91% от 1,4-милиардното население на страната. Други етнически групи са например уйгурите (11,7 милиона), мюсюлманите Хуей (11,4 милиона), тибетците (7,1 милиона), монголците (6,3 милиона) и други. Някои по-малки етнически групи не са признати. Към тях спадат евреите, наброяващи няколко хиляди души.
Асимилация вместо интеграция
Законът, който ще влезе в сила на 1 юли 2026 г., по-скоро прилича на морален призив. Целта е „да укрепи съзнанието за общност на китайския народ, да насърчи изграждането на тази общност и да подпомогне осъществяването на възраждането на китайската нация“, се посочва в член 1. Законът не предвижда конкретни наказания за нарушителите, но препраща към Наказателния кодекс. Посочва се, че „насилствените терористични, сепаратистки или религиозно-екстремистки дейности“ ще бъдат преследвани.
Критиците виждат в закона метод с който исканията на етническите групи за културна автономия да бъдат приравнени със „сепаратизъм“. „След антитерористичния закон от 2016 г., послужил като правна основа за масовото интерниране на хора в лагери, този нов закон ще засили още повече потисничеството над уйгурите в Източен Туркестан (китайската провинция Синцзян) особено по отношение на езиковите, културните и религиозните свободи“, казва за ДВ Тургунян Алавдун, председател на Световния уйгурски конгрес със седалище в Мюнхен – политическа организация, представляваща интересите на уйгурите в изгнание.
В Синцзян бяха създадени лагери за масово превъзпитание на уйгурите, които са тюркски народ. Китайските власти ги наричат официално „образователни центрове“. В тази връзка Алавдун казва, че предприетите през последните 10 години мерки за принудителна асимилация и китаизация на уйгурите са нанесли тежки щети на тяхната културна и религиозна идентичност.
Законът форсира усилията на Пекин за потискане на етническите малцинства, особено в Тибет и Синцзян, и де факто ще послужи като правно основание на властите да продължат да потискат малцинствата, казва Джак Бърнъм, старши анализатор във Фондацията за защита на демокрациите със седалище във Вашингтон. „Сред конкретните мерки на държавата са забраната уйгури да участват в молитви, както и разрушаването на исторически джамии“, казва Бърнъм. Освен това се създават стимули, които да подтикнат китайците хан да се преселват масово в Синцзян – родината на уйгурите. Междувременно те съставляват вече по-малко от 45 процента от населението на собствената си автономна област.
Промяна в йерархията на езиците
Някои големи етнически групи в Китай все още имат свои собствени езици и писмености, които са изобразени например върху китайските банкноти. Новият закон обаче постановява, че диалектът мандарин е основният език за обучение в училищата и за администрацията. Децата в предучилищна възраст трябва да могат да говорят и разбират китайски език. В края на деветгодишното задължително образование младежите трябва да владеят перфектно мандарин – устно и писмено.
Ученици в тибетско училище: В класната стая висят китайското национално знаме, знамето на Комунистическата партия, портрет на президента Си Дзинпин и снимки на други комунистически лидери Снимка: Go Nakamura/REUTERS
От идеологическа и политическа гледна точка всички етнически групи трябва да бъдат по-силно обвързани с мнозинството на китайците хан и с Комунистическата партия. Етническите групи са задължени по закон да се идентифицират „с великата родина, китайския народ, китайската култура, Комунистическата партия на Китай и социализма с китайска специфика“.
Според Джак Бърнъм така се насърчава ханският национализъм. Освен акцента върху мандаринския диалект, законът принуждава малцинствата да живеят в „смесени общности със значителен дял от ханското население“. Родителите могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, ако пред децата си говорят лошо за политиката на Пекин по отношение на националната идентичност. Родителите трябва да възпитават децата си да „обичат Китайската комунистическа партия, родината, народа и китайската нация“, е записано в закона.
В районите, населени с етнически малцинства, съществуваше силна съпротива срещу мерките за ограничаване на техния език и писменост - последните останали белези на тяхната идентичност. През 2020 г. в автономната област „Вътрешна Монголия“ избухнаха мащабни протести, след като местните образователни власти забраниха използването на учебници на монголски език в началните и средните училища.
След влизането в сила на закона местните религиозни общности вече няма да могат да възпрепятстват сключването на брак, ако той противоречи на техните религиозни възгледи или обичаи. Досега беше обичайно преди мюсюлманска сватба да се приема ислямът от онзи брачен партньор, който е принадлежал към друго вероизповедание. „Това е тактика за размиване на етническите общности и в крайна сметка да бъдат погълнати от ханското мнозинство“, казва Бърнъм.
