Нашата цел е ранно откриване на наративи, които биха застрашили честността на изборите и външната политика на България.
Това зави пред БНР служебният заместник-министър на външните работи Велизар Шаламанов, като уточни, че ситуацията на две войни и разположението на страната ни в близост и до двете изисква повишено внимание.
„Един от основните приоритети на премиера Гюров и на министър Нейнски са честни избори, затова по опита на създадения механизъм за подпомагане на български граждани, които бяха в конфликтна зона, за извеждането им оттам, ние активирахме такъв механизъм, който е насочен към гарантиране на информационна устойчивост за честни избори“, подчерта Шаламанов.
Той обясни, че основният фокус на кабинета е да бъдат защитени изборите на 19 април от манипулирана информация и нелегитимно чуждо влияние, включително с използване на вече развити механизми в Европейската комисия.
„Този механизъм за мониторинг работи на 4 нива. На първо ниво се следят електронните и печатни медии, получава се и информация от задграничните представителства, поканени са НПО и академични звена, които ще представят регулярно на седмична база свои доклади. На второ ниво се по същество се определят основните наративи, които са риск за честността на изборите и риск за нашата външна сигурност. Идентифицираните рискове се докладват на министъра на външните работи и на министър-председателя. По въпроси, по които е необходимо съдействие от ЕК, се разчита на създадените механизми за ранно предупреждение и за бързо реагиране. Едва на следващо ниво, ако има постъпила информация, която да бъде проверена от специалните служби, тук е функцията на премиера Гюров, който ръководи специалните служби - да не бъде допуснато да бъдат подведени хората, които вземат решение. ... Доклади, които получаваме от наши съюзници, ние задължително настояваме да бъдат проверявани от нашите служби, защото МВнР не разполага с такива инструменти“, подчерта зам.-министърът.
Дезинформационните наративи се менят с развитието на предизборната кампания, подчерта още Велизар Шаламанов.
„Към момента наративите са за натрупване на недоверие към институциите. ... Ние очакваме, по опита на други европейски страни, които минаха през избори, и моделът беше, че в последните дни преди изборите рязко се активират вече изградени мрежи за влияние, ботове, рекламни мрежи, които превключват на политически наратива. Наративите се появяват в резултат на анализ от другата страна на това какво би разделило нацията. ... В миналото тези наративи са идвали основно от Москва“, каза той.
На база на европейския акт за цифрови услуги могат да бъдат премахнати публикации, които идват от санкционирани от ЕС източници, обясни Шаламанов.
По думите му обичайните похвати за дезинформация са създаване на сива зона, в която се смесват истини, полуистини и откровени неистини.
„Пример за такъв похват мога да дам цялата кампания, която се разви около подписването на споразумението за сигурност с Украйна. Един изключително ясен документ, който по същество е бил завършен и готов за подпис още през декември 2024 г. Който е бил на разположение на Народното събрание тогава и то само е решило, че това е отговорност на Министерския съвет и е отказал да дискутира - това е по времето на Главчев и на Желязков“, добави Шаламанов.
Според него ако хората гласуват за силна ръка и за връщане към миналото, това ще означава, че кабинетът не е успял да защити изборите.
Шаламанов припомни, че проблемите, свързани с дезинформационни атаки, манипулиране на информацията и чуждо влияние у нас са били много ясно посочени още във „Визия 2020“ през 2014 г. от президента Росен Плевнелиев и съставеното от него служебно правителство.
„Проблемът е, че в тези 12 години оттогава всички страни в Европа изградиха свои национални механизми за информационна устойчивост и за противодействие на манипулация в информацията за чуждестранно влияние, включително върху изборите. България практически нищо не направи в тази посока, освен участие в десетки курсове, организирани от наши съюзници като Великобритания, Нидерландия, САЩ, някои проекти в неправителствения сектор и в академичния сектор“, добави той.
