Служебното правителство най-накрая успя да приеме нова стратегия за развитие на българската отбранително-технологична индустриална база, след като предишният документ е чак от 2012 година и отдавна не е актуален.
Основната цел на новата стратегия е да извади българската военна индустрия от „съветските стандарти“, на които разчита и реализира повече от успешно след руската военна агресия срещу Украйна.
„Имаме индустриална стратегия за отбрана от 2012 година и от тогава нямаме такава стратегия. За това не е чудно и състоянието на нашата отбранителна база, която е ориентирана към съветските стандарти, да го кажа директно“, обясни служебният военен министър Атанас Запрянов в един от последните заседания на кабинета „Гюров“.
България се оказа единствената страна в НАТО, която разполага с напрактика неограничени възможности за производство на боеприпаси за старите съветски оръжия, които се използват и в Украйна.
„Има четирикратно увеличение на приходите от продажби на оръжие в последните три години, но това е заради войната в Украйна и тези продажби не са отишли в европейските държави, а да отишли чрез европейските държави в Украйна, тоест тези, които като Дания са ни платили, не са оставили боеприпасите при тях, нали разбирате, това не е постоянно присъствие на оръжейния европейски пазар“, каза Запрянов.
Сега целта е да се внедри и ново производство на боеприпаси по стандартите на НАТО. Въпреки че процесът се насърчава и на европейско ниво, България се движи много бавно в тази посока.
Запрянов посочва, че има необходимост от значително увеличаване на производствения капацитет на предприятията от отбранителния сектор.
Войната в Украйна всъщност показа, че без отбранително производство тя не може да бъде дългосрочна, може да се води само краткосрочна война, посочи той.
Допълнителен проблем е ограничената интеграция на българската отбранителна индустрия в европейските вериги, фрагментираните производствени капацитети и зависимостите от доставчици от страни извън Европейския съюз и НАТО.
Липсват и достатъчно ефективни механизми за координация между държавата и индустрията на научно-изследователските и академичните среди.
„Това е историческа стъпка и аз съм горд, че го правим в рамките на този служебен кабинет. Въпреки, че много кабинети преди това не можахме да разработим такава стратегия, от което страда нашата индустрия и страдат дори приходите и доходите в националния бюджет от това, че ние досега разчитаме на износ на тази продукция по съветските системи и на трети пазари. По принцип нашето оръжейно производство боеприпаси не може да бъде продадено в европейските държави. Тази стратегия дава този отговор да произвеждаме неща, които да купуват другите европейски страни от нас“, обясни Запрянов.
Идеята е нашата индустрия започне да създава продукти за нашата армия и другите армии от НАТО.
Традиционно в България подобни стратегии остават само на хартия, но дебатът за префокусирането на военното производство е на масата през последните няколко години и предстои да се проследи дали ще има реален ефект.
