Ако разработят нишите си вдясно и в центъра, ще станат автентични формации с потенциал за политически растеж
Изборите на 19 април поднесоха и други изненади, освен мащаба на победата на Румен Радев. Като упадъка на ГЕРБ, изкарала най-слабия резултат за цялото си съществуване; рухването на БСП, изпаднала за пръв път от парламента; обезкървяването на „Възраждане“, загубила по-голямата част от избирателите си. А след вота дойде и разпадането на ПП-ДБ, което сложи край на 3-годишния експеримент за обединението на т.нар. градска десница.
Началото му беше поставено в края на 2021 г., когато Кирил Петков и Асен Василев, доскоро работили като служебни министри в назначен от президента Румен Радев кабинет, за броени месеци успяха да направят коалицията си „Продължаваме промяната“ (ПП) първа политическа сила. Тогава това беше тежък удар за „Демократична България“ (ДБ), която в рамките на четири месеца изгуби 180 хиляди избиратели, мигрирали към новите политически звезди.
За двете формации беше ясно, че споделят в немалка степен един и същи електорат, а в политическото си говорене – общи послания за правосъдна реформа и борба с корупцията (пък и част от водещите лица на ПП бяха пробили в политиката първо чрез ДаБГ, една от партиите в ДБ). Затова нямаше изненадани, че ПП и ДБ се събраха заедно в правителството, водено от Кирил Петков. Кабинетът оцеля едва половин година, а на следващите избори през октомври 2022 г. избирателите на ПП намаляха с близо 170 хиляди и тя изгуби първото си място.
Междувременно в политическия живот се забелязаха три тенденции – първо, че формациите се разделят според позицията си към войната в Украйна; второ, че ГЕРБ и ДПС работят заедно; и трето, че практически всички в парламента (а и в президентството) са враждебно настроени към ПП и ДБ и политическата общност, която тези две формации претендираха, че представляват.
От тази ситуация те
направиха един правилен и един погрешен извод.
Правилният беше, че трябва да обединят сили, ако искат да бъдат значим политически фактор. А (адски) погрешният беше, че могат да се издигнат до решаващ фактор, ако се помирят с враговете си ГЕРБ и ДПС по линия на общата им проевропейска ориентация. Резултатът беше управлението на т.нар. „сглобка“, което срина обединението в очите на поддръжниците му и на изборите през юни 2024 г. доверие му гласуваха малко над 300 хиляди души.
Дори протестите от декември 2025 г. - най-мащабните от десетилетия, организирани и водени от ПП и ДБ, не успяха да поправят щетата. На 19 април недоволните от статуквото българи предпочетоха Румен Радев, а ПП-ДБ качи резултата си със 100 хиляди гласа. При други обстоятелства това можеше да се отчете като немалък успех. Но победата на Радев го направи да изглежда незначителен. И тогава дойде раздялата.
Симптомите бяха налице отдавна. Публична тайна беше, че партийните активисти на ПП и ДБ, а и мнозина от техните симпатизанти, не се харесват особено. Личеше си, че нерядко не съгласуваха действията си и публичното си говорене. Дори по време на избори оставяха впечатление, че провеждат кампаниите си поотделно.
Първият сериозен признак за разцепление
беше в края на 2024 г., когато се разминаха около избора на председател на парламента, а след това ДБ влезе в преговори за кабинет с ГЕРБ, без участието на ПП. След това общата им парламентарна група остана единственото, което ги държеше заедно. Както и страхът да не загубят онези избиратели, които ги искаха заедно.
Победата на Радев заличи това съображение, тъй като се видя, че обединението е електорално изчерпано. А при условие, че ПБ има мнозинство, създаването на обща парламентарна група на ПП и ДБ не би подобрило особено слабите им позиции. Дребнавата караница около мандата в Пловдив, която те сами извадиха наяве, послужи като подготовка за неизбежния (и вероятно отдавна замислян и желан) развод.
Сега ще се пробват поотделно. ДБ възнамерява да си изгради имиджа на единствен представител на дясно настроените избиратели с надеждата, че ще отмъкне такива и от ГЕРБ. А ПП ще пробва да се намести в полосата на центризма, мъчейки се да налучка рецептата за успеха от 2021 г., когато привлече избиратели от целия политически спектър.
Иначе казано, двете формации демонстрират воля да се преродят като преосмислят и изобретят наново отделните си политически идентичности. Ако мнозинството на Радев се задържи, ПП и ДБ ще разполагат с четири години, за да изкопае всеки нишата, която си е избрал.
Имат ли шансове за успех?
Всъщност, това зависи най-вече от външен фактор – дали ПБ ще съумее да се установи като голяма и стабилна формация. Стане ли така, няма да остане много място за по-малките. Още повече, че силата действа привличащо и има реална опасност активисти на ПП и ДБ да потърсят пристан в партията на Радев.
Също така, ключово важно е в каква посока ще тръгнат ПП и ДБ: дали ще се опитват да привлекат нови групи от избиратели – вдясно и в центъра, може би дори в център-вляво; или ще хванат най-лесния път – всеки да поиска да грабне възможно най-голямо парче от традиционния електорат на градската десница, който досега беше ядрото на разпадналото се тяхно обединение. Първият вариант може да ги направи автентични политически сили със собствен потенциал за растеж. Вторият ще ги докара до сблъсък една с друга и взаимно изяждане, а оттам и към упадък. Ако не могат да бъдат единни, могат поне да не си пречат, когато са разделени.
ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
