Парламентът прие на първо гласуване законопроект за ратифициране на договора за присъединяването на България към Европейския механизъм за стабилност.
Пълното наименование е Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, на Приложения 1-19 „Изменения, които следва да бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г., на Споразумението за изменение на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия и на Приложения 20-38 „Изменения, които следва да бъдат направени в Споразумението за изменение като пряка последица от присъединяването на Република България, на български, хърватски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски“ към Резолюция № 4 „Одобряване на измененията, които ще бъдат направени в Договора като пряка последица от присъединяването на Република България“ на Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност, приета на 11 декември 2025 г.
Законопроектът е внесен от Министерски съвет (МС) на 7 май 2026 г.
Председателят на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България“ представи в пленарна зала доклада от комисия.
Със законопроекта се цели България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).
Договорът за създаване на ЕМС предвижда всички държави-членки на еврозоната да станат членове на Механизма, след влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз (ЕС) за приемане на еврото на съответната държава.
ЕМС е създаден с цел осигуряване на допълнителна финансова стабилност в рамките на Европейския паричен съюз. Механизмът изпълнява тази цел като предоставя заеми, техническа помощ и експертиза на държави-членки от еврозоната. Заемите са нисколихвени и с по-благоприятни условия от тези на международните финансови институции, като се предоставят под условие държавите да провеждат реформи и да водят благоразумна фискална политика.
През 2021 г. е прието Споразумение за изменение на Договора за създаване на ЕМС, което ще влезе в сила след ратификацията му от всички държави в еврозоната. Споразумението засилва ролята на ЕМС в превенцията и управлението на кризи, включително чрез въвеждане на предпазен механизъм за банковия сектор. От присъединяващата се държава се изисква да се присъедини към Споразумението за изменение заедно с присъединяването си към Договора за ЕМС.
Договорът и Споразумението за изменението му следва да бъдат ратифицирани заедно с приложёния, поясняващи езиковите изменения, които следва да бъдат направени в двата акта като пряка последица от присъединяването на Република България, както и с подробни технически условия, които включват процедурата по влизането в сила на членството на страната, както и записания и внесения капитал на България в механизма.
ЕМС се финансира като набира средства чрез продажбата на облигации на финансовите пазари. Това е източникът на средствата, които той предоставя под формата на заеми на държавите-бенефициери. Самият Механизъм разполага с общ уставен капитал, който в момента възлиза на 709 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от него. Делът на внесения капитал на всяка държава членка се базира на алгоритъма за записване на капитала в Европейската централна банка (ЕЦБ) и отразява индивидуалния дял на държавата спрямо населението и БВП на ЕС.
Уставният капитал на ЕМС след присъединяването на България ще бъде 714,7 млрд. евро, от които реално внесен капитал - 81,7 млрд. евро. Тъй като БВП на глава от населението на България е под 75% от средното за ЕС, страната се ползва от временна корекция за период от 12 години, което води и до по-ниски вноски във внесения капитал на ЕМС. Вследствие на това началният внесен капитал на България е 603,21 млн. евро и ще бъде изплащан на пет равни годишни вноски от по 120,64 млн. евро.
Срещу този начален внесен капитал България се записва за начален уставен капитал в ЕМС в размер на 5,28 млрд. евро. В следващите седем години не се предвиждат допълнителни плащания от България. След изтичане на периода на временна корекция през 2038 г. България ще извърши еднократно допълнително плащане от 388,69 млн. евро, с което общият уставен капитал на страната ще достигне 8,68 млрд. евро, от който внесен капитал 991,9 млн. евро.
След приемането на настоящия законопроект и официалното присъединяване на Република България, страната ще стане пълноправен член.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи законопроекта в неговата цялост, като уточни, че ЕМС е международна финансова институция, която е създадена през 2012 г. от държавите от еврозоната в отговор на европейската дългова криза. „След присъединяването на всяка държава членка към еврото, съответно има и задължението към присъединяването на ЕМС“, каза тя и подчерта, че договорът предвижда по всички важни теми, като например предоставяне на финансова помощ и ключови финансови условия, да се приемат с единодушие, т.е. това означава, че решения, които могат да имат отношение към задълженията на България в Механизма, не могат да бъдат взети без нейното изрично съгласие.
Освен това, обърна внимание зам.-финансовият министър, гласът на България е равен на всички останали държави членки, въпреки че делът в общия капитал на Механизма ще е 1,2% например, докато делът на Германия е 26,5%.
По време на дебата депутатът от ПГ на „Възраждане“ Цончо Ганев се обърна към избирателите на „Прогресивна България“ с думите, че техните очаквания не са били по никакъв начин подкрепени или защитавани по време на предизборната кампания. „1,4 милиона избиратели очакваха, че Радев ще направи всичко възможно да има нов референдум за България и това дали трябва да продължим да сме в еврозоната. Към днешна дата ясно и точно беше казано от Радев и неговите министри, че това няма да стане. Депутатите на Радев и самият той ще приемат нещо, което е меко казано цинизъм за българския народ“, заяви той. Според него България ще поеме дълговете на държави от типа на Франция и Италия.
Депутатът от ПГ на „Демократична България“ (ДБ) Мартин Димитров призова към отговорност и мъдрост. „Кризите никой не може да ги предвиди, за това трябва да има такива фондове и трябва да има гаранционни механизми. И не, няма да плащаме ничий чужд дълг, защото механизмът е така направен, че без съгласието на България средства за никого няма да могат да бъдат отпускани, тъйа като се изисква единодушие“, отбеляза той и подчерта, че е много важно и кой ще бъде представителят на България. Димитров призова дебатът да не се превръща в политиканстване и да подкрепят създаването на една гаранция, една застраховка за България и ако дойдат тежки времена, да бъдем подготвени.
Владислав Горанов от ПГ на ГЕРБ-СДС благодари на „Прогресивна България“, които подкрепиха законопроекта в комисия и които препотвърдиха решението на правителството на Росен Желязков за одобряване на законопроекта. „Не правите грешка. Напротив. Ако сте си позволили в предизборната кампания да създадете друго отношение към еврото, днес е моментът да се поправите. Това е най-правилното решение, взимано след решението за присъединяване на България към ЕС и благодаря за вашето гласуване и за вашето заявление за подкрепа. Ние от ПГ на ГЕРБ-СДС понесохме своята отговорност за участие в некомфортни мнозинства, за да постигнем именно тази цел – от 1 януари България да бъде в клуба на най-големите икономики в света и да ползваме единна кръвоносна система“, каза още той.
Проданов от „Прогресивна България“ припомни, че днес не са в парламента, за да дискутират присъединяването на страната ни към еврозоната, което вече е факт. По думите му изказванията на депутатите от „Възраждане“ по темата разкриват, че не разбират как функционира механизмът. „Идеята на механизма е да не се допусне държави с проблеми във фискалната сфера да фалират, за това им се отпускат целеви помощи срещу конкретни реформи, които имат за цел да ги стабилизират“, обясни той.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов от своя страна заяви, че за пореден път вижда доста голям и добър общ евроатлантически синхрон между представителите на пет от шестте формации в този парламент. „Една лъжа изрече бившият президент и сегашен министър-председател, че иска да направи референдум за запазване на българския лев. Това беше лъжа. Откровена лъжа. Радев тогава не просто изрече най-голямата лъжа на последните 10 години, но и се прояви като един завършен политически лицемер“, каза още той.
Костадинов бе категоричен, че разлика между ГЕРБ, ПБ, ДПС, ПП и ДБ няма. „Няма ден, в който да не гласувате заедно. Даже и по един и същи начин звучите“, обърна се той към народните представители от визираните формации.
След закриването на разискванията, парламентът премина към гласуване. Законопроектът за ратификация бе приет със 189 гласа „за“, 11 „против“ и един „въздържал се“.
Със „за“ гласуваха 124 народни представители от „Прогресивна България“, 22 от ГЕРБ-СДС, 13 от ДПС, 18 от ДБ и 12 от ПП.
Един депутат от „Прогресивна България“ се обяви против, както и 10 от „Възраждане“. Един депутат от „Прогресивна България“ гласува „въздържал се“.
Димо Дренчев от „Възраждане“ поиска процедура по прегласуване, „за да даде шане“ на народните представители да променят вота си. След прегласуване резултатът не бе по-различен. Законопроектът получи подкрепата на 189 от народните представители – 124 от „Прогресивна България“, 22 от ГЕРБ-СДС, 13 от ДПС, 18 от ДБ и 12 от ПП.
10 депутати от „Възраждане“ и двама от „Прогресивна България“ бяха против. Нямаше гласували въздържал се.
