Разузнавателните служби и военните на европейските страни от НАТО досега основно заявяваха, че Владимир Путин ще бъде готов да влезе във военно противопоставяне с алианса някъде към края на десетилетието. Но последните събития ги карат да променят оценките си. Затънал в Украйна и губейки там повече войници, отколкото може да привлече по договор, Кремъл очевидно е преминал към ескалация спрямо балтийските държави. Приет е закон, който позволява на Путин да използва армията в чужбина за "защита на гражданите на РФ" – подобни решения парламентът прие за кремълския лидер преди анексията на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Високопоставени европейски служители вече смятат, че Русия може да види благоприятна възможност за военен конфликт със страните от НАТО в рамките на следващите 12 месеца, пише The Wall Street Journal. Енергийният шок, предизвикан от войната с Иран, би донесъл допълнителни приходи на Москва, а в Европа може да засили политическата нестабилност, укрепвайки позициите на крайнодесни партии, които настояват за прекратяване на помощта за Украйна и възобновяване на покупките на руски нефт и газ.
Официалната реторика на Москва, значително смекчена спрямо САЩ след идването на власт на Доналд Тръмп, сега представя именно Европа като непримирим враг, който трябва да бъде наказан или унищожен. "Русия очевидно разглежда Европейския съюз като заплаха за своята система на управление, основана на потисничество и страх", заяви пред WSJ Майкъл Макграт, еврокомисар по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона. "В крайна сметка тяхната цел е да унищожат Европейския съюз. Не бива да имаме никакви илюзии по този въпрос, защото те не искат до границите си голям, силен и единен демократичен блок."
Целта на Русия е да постави под заплаха цялата архитектура на европейската сигурност, съгласен е Бенжамен Хадад, министър по европейските въпроси на Франция, където през 2027 г. трябва да се проведат президентски избори. Крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен, макар и да се дистанцира от Путин, заема евроскептични позиции и има добри шансове да излъчи свой кандидат. В тази ситуация е необходимо изключително внимание и продължаване на усилията за подкрепа на Украйна и превъоръжаване на Европа, настоява Хадад.
Военната машина на Путин в Украйна очевидно е забуксувала. Армията практически не е напреднала от февруари насам, а на някои участъци дори губи по-рано завзети територии. ВСУ са си осигурили превъзходство във войната с дронове, правейки неефективна тактиката на "просмукване" – основният начин за настъпление на окупаторите през последните две години, съпроводен със загуба до 90% от личния състав. Украинските дронове със среден обсег подкопаха боеспособността на руската ПВО, което позволи да бъде унищожавана системата за снабдяване на фронта и отвори пътя за далекобойни безпилотници. Те вече редовно нанасят удари по рафинерии, пристанища, петролна инфраструктура, заводи на военнопромишления комплекс, а на 17 май нанесоха най-големия удар по Москва и Московска област.
Това, заедно с влошаването на икономическата ситуация, увеличаването на данъчната тежест и постоянните прекъсвания на интернет, доведе до значителен ръст на недоволството в руското общество и най-силния спад в рейтинга на Путин от осем години насам.
На този фон Москва рязко активизира пропагандните си усилия, обвинявайки Европа и особено балтийските държави в ескалация. Те са обвинявани, че помагат на Украйна при изстрелването на дронове срещу Русия, отправят се заплахи за удари по "центровете за вземане на решения", а миналата седмица литовското правителство бе принудено да се премести в бомбоубежище след въздушна тревога заради приближаващи дронове откъм Беларус. В Беларус бяха проведени и учения с отработване на използване на ядрено оръжие.
С нова сила се възродиха и обвиненията за потискане на рускоезичните жители, а за тяхната "защита" Москва реши да се обърне към Международния съд на ООН.
Русия не може да си позволи да продължава войната по сегашния начин, тъй като ресурсите ѝ се изчерпват, казва Александър Данилюк, председател на киевския Център за отбранителни реформи и бивш служител в отбраната и разузнаването. На бойното поле тя губи до 35 хиляди войници месечно – повече, отколкото набира по договор. Това означава, че Путин ще трябва да премине към ескалация, смята Данилюк:
Той може да го направи вертикално, засилвайки интензивността на насилието, включително чрез ядрен шантаж, но без реално използване на ядрено оръжие. Или хоризонтално – разширявайки географията на конфликта в опит да замрази войната при по-изгодни условия.
В НАТО неведнъж са предупреждавали, че един от начините за провокиране на конфликт ще бъде нагнетяване на напрежение около балтийските държави и положението на рускоезичното население там. Това би дало повод на Москва да използва войски уж за тяхната "защита", а в действителност – за да предизвика разцепление в НАТО. Малка гранична операция едва ли ще принуди алианса да прибегне до колективна отбрана съгласно член 5 от устава му, особено при сегашната позиция на администрацията на Тръмп, разчитат в Москва.
За подобна операция Путин вече има подготвено законодателно прикритие. Държавната дума и Съветът на федерацията му позволиха да използва армията за "защита на гражданите на РФ" в случай на "техен арест, задържане, наказателно и друго преследване" в чужбина.
Путин винаги следва легалистичен подход, тоест законодателно оформя нарушенията на закона – от агресия срещу други държави до вътрешни репресии и унищожаване на гарантираните от Конституцията права и свободи. Така в началото на март 2014 г. Съветът на федерацията му разреши да използва войски в чужбина, и "малките зелени човечета", които според Путин били купили екипировката си от "Военторг", заляха Крим.
Нахлуването в Украйна също беше оформено законодателно. На 15 февруари 2022 г. Държавната дума прие обръщение към Путин с молба да признае независимостта на "ДНР" и "ЛНР". Указите за това, както и договорите за дружба и взаимопомощ със сепаратистките републики, Путин подписа на 21 февруари, а на следващия ден Държавната дума ги ратифицира.
За риска от руска провокация в балтийските държави по сценария на анексията на Крим наскоро говори и ръководителят на германското разузнаване BND. През февруари тази година датското разузнаване заяви, че Русия е способна да започне мащабна война в Европа в рамките на пет години. По-рано в Германия и редица скандинавски страни като ориентир беше посочвана 2029 година.
Засега няма признаци, че Русия възнамерява в близко бъдеще да прехвърля войски или техника за атаки срещу балтийските държави или други региони извън Украйна, заявиха пред WSJ представители на разузнавателните и военните ведомства на редица европейски страни. В съвременните условия обаче основата на военната операция може да бъдат удари с дронове и ракети.
Освен това "от техническа гледна точка мобилизацията е напълно възможна" – съответната система е била изградена след проблемите с "частичната мобилизация" през есента на 2022 г., заяви пред WSJ Каупо Росин, директор на Службата за външно разузнаване на Естония: "В Русия започват да се натрупват проблеми: неуспехи на бойното поле, финансовата ситуация, както и далекобойните украински удари, които се отразяват не само на икономиката, но и на населението."
Идеята за излизане от задънената ситуация в Украйна чрез разширяване на войната към балтийските държави може да изглежда привлекателна за Путин, но въвличането в конфликт с още един много силен противник е огромен допълнителен риск, смята Норберт Рьотген, председател на комисията по външна политика в Бундестага на Германия. В същото време Путин е известен със способността си да поема рискове и да прибягва до ескалация, признава Рьотген:
"Въпреки съмненията ми, трябва да имаме предвид, че Путин действа ирационално и е готов да върви към изостряне на конфликта."
