Световната музикална индустрия генерира десетки милиарди долари годишно, а стрийминг платформите отдавна са основният начин, по който хората откриват нови песни. И въпреки огромния избор, усещането за много слушатели е едно и също - голяма част от модерните хитове започват да звучат подозрително сходно.
Ново изследване на италиански учени се опитва да обясни защо това не е просто субективно впечатление, а процес, който постепенно променя цялата музикална екосистема. Според авторите на проучването алгоритмите за препоръки не само отразяват вкуса на публиката, а активно го моделират. Музикалните предпочитания не са нещо напълно стабилно и независимо. Вместо това те се оформят непрекъснато от съдържанието, което платформите избират да ни показват. Когато определени песни започнат да се препоръчват по-често, те стават още по-слушани, а това кара алгоритмите да ги популяризират допълнително. Така постепенно се създава затворен цикъл.
За да анализира този ефект, екипът разработва симулация с 200 виртуални слушатели и 80 песни, разпределени в различни музикални среди. Сред разгледаните примери са италианският фестивал Sanremo Music Festival, корейската K-pop индустрия, независимата сцена във United Kingdom и регионалните жанрове в Brazil. Моделът е базиран на реални стрийминг данни от Spotify в десетки държави. Резултатите показват, че дори минимална промяна в начина, по който алгоритмите подбират препоръките, може рязко да намали разнообразието в слушаната музика. Колкото по-силно платформата насочва потребителя към „сигурни“ и вече популярни песни, толкова по-малък става шансът нов или различен артист да достигне до широка аудитория.
Но ефектът не спира при слушателите. Според учените звукозаписните компании и продуцентите също започват да се адаптират към статистиките на платформите. Когато определен тип звучене носи повече слушания, все повече музика започва да се създава по сходен модел - с близка структура, атмосфера и дори дължина на песните. Изследването посочва и интересен пример с Sanremo Music Festival, където малък брой автори стоят зад голяма част от конкурсните песни. Това според учените е знак как индустрията постепенно концентрира творческия процес около ограничен кръг от успешни формули.
На другия полюс е Бразилия, където локалните жанрове и регионалната музика продължават да поддържат силна публика. Именно това разнообразие помага на пазара да остане по-малко зависим от глобалните алгоритмични тенденции.
Интересен е и случаят с Обединеното кралство. Въпреки че британската сцена е известна с богатото си жанрово разнообразие, слушателите там консумират значително повече американска музика, отколкото местна продукция. Това според анализа е още един пример как глобалните стрийминг модели могат да изместват локалните сцени. Според авторите на проучването решението не е в премахването на алгоритмите, а в по-балансиран подход. Те препоръчват платформите да включват механизми, които насърчават музикалното разнообразие, вместо единствено да подсилват вече популярното съдържание. Сред идеите са и по-сериозна подкрепа за независими артисти, музикално образование и фестивали, които дават сцена на различни стилове и нови имена.
Учените предупреждават, че ако тенденцията продължи, музикалният свят може постепенно да се свие до все по-тесен набор от сходни звучения и то не, защото хората естествено ги предпочитат, а защото алгоритмите са ги научили да ги очакват.
