Когато за първи път видях сикх да мете есенните листа в столичния квартал Младост, почти си помислих, че сънувам. Такива хора бях виждал в Лондон, на други места в Западна Европа, но не и в София. А този беше като оживяла приказка - съвсем малко човече - не повече от 1,50 метра, на около 55 години, с дълга брада и с голяма червена чалма. Същински Малък Мук! Само оранжевата жилетка с надпис на кирилица с името на почистващата фирма изглеждаше не на място.
През следващите дни и седмици Малкият Мук спря да е сензация в почистването на района около общината и ДКЦ-25 в Младост 3. Сикхите замениха почти изцяло традиционните работещи в „чистотата“ от Факултета, Филиповци и Христо Ботев. Днес в столичните дюнери работят основно араби, същото е и в доставките на храна. При гиросите все по-често могат да се видят младежи от бившите съветски републики от Централна Азия, а в градския транспорт все по-често има шофьори от Узбекистан и Таджикистан. В хотела на Черно море вече е много вероятно да ви сервират непалци или филипинци.
Какво се случи?
Едно от първите клишета на руската пропаганда срещу България, а и не само - същото е валидно и за трите Балтийски държави и в по-малка степен за държави като Румъния, Полша и други - бе как сме обеднели след влизането си в ЕС, как хората са се разбягали на Запад и как държавите, посмели да се откъснат от съветската орбита са обречени на бедност и са съвсем близо до демографска умирачка.
Дори и да се абстрахираме от чисто пропагандния шаблон за „евроапокалипсиса“, трябва да признаем, че подобни твърдения бяха удар в 10-ката! Почти всяко семейство вече беше пратило по някого на гурбет зад граница, а в по-добрият случай - да трупа знания в Европа или САЩ.
Така или иначе в продължение на повече от две десетилетия България беше символ на масовото изтичане на хора. След 90-те години и особено след присъединяването към Европейския съюз през 2007 г., страната изгуби стотици хиляди млади и работоспособни граждани, тръгнали към Германия, Испания, Великобритания и Италия в търсене на по-високи доходи и по-добър стандарт на живот.
Днес обаче статистиката показва нещо, което до скоро изглеждаше почти немислимо - България вече отчита положителен миграционен баланс. С други думи, повече хора се установяват в страната, отколкото я напускат. Данните на Националния статистически институт показват, че тенденцията се обръща особено ясно след 2020 г.
През 2020 г. в България са се заселили над 37 хиляди души, а напусналите са много по-малко. През следващите години разликата започва да расте още по-осезаемо. По последните данни за 2025 г. над 44 хиляди души са имигрирали в България, докато емигрантите са по-малко от 10 хиляди.
Голямото напускане: България след прехода
За да се разбере защо днешната картина е толкова различна, трябва да се върнем към началото на века.
В периода между 2000 и 2015 г. България преживяваше класически модел на икономическа емиграция. Ниските заплати, високата безработица, ограничените възможности за професионално развитие и несигурността след прехода изтласкваха огромен брой хора към Западна Европа.
След приемането в ЕС процесът дори се ускори. Свободното движение на работна ръка отвори вратите към далеч по-развити пазари. Хиляди лекари, инженери, IT специалисти, строителни и сезонни работници напуснаха страната.
Тогава България беше предимно донор на мигранти. Днес постепенно посоката се променя и страната ни започва да се превръща и в по-атрактивна дестинация за живот и професионална реализация.
Какво промени посоката?
Причините за обръщането на процеса са няколко и те действат едновременно.
Икономически ръст
Една от най-важните причини е икономическата промяна в страната. Данните на НСИ показват устойчив ръст на брутния вътрешен продукт, увеличение на заетостта и постепенно доближаване на доходите до тези в Централна Европа.
През последните години България поддържа едни от най-ниските нива на безработица в ЕС. В редица сектори — IT, производство, логистика, туризъм и строителство - вече има недостиг на кадри. Това, естествено, започна да привлича работна сила отвън.
Разликата в стандарта между България и Западна Европа все още е голяма, но разликата между България и част от Близкия изток, Кавказ или бившите съветски републики е също толкова значителна — само че в обратната посока.
Българите се завръщат
Съществена част от имиграцията всъщност са българи, които се връщат обратно. НСИ отчита, че близо 35–40% от имигрантите през последните години са български граждани.
Това са хора, които са живели в чужбина, но след пандемията или заради по-високите разходи в Западна Европа са решили да се върнат. За мнозина дистанционната работа също промени сметката — заплата от западна компания, комбинирана с по-ниски разходи за живот в България, се оказа силен стимул.
COVID-кризата
Пандемията оказа огромно влияние върху движението на хората.
COVID-19 буквално замрази традиционната трудова миграция. Ограниченията за пътуване, несигурността и локдауните доведоха до завръщане на част от българите от чужбина. Много сезонни работници изгубиха работните си места в Западна Европа, а други просто предпочетоха да бъдат близо до семействата си.
Именно около 2020 г. статистиката започва ясно да показва положителен миграционен баланс.
Пандемията промени и начина на работа. Разпространението на дистанционната заетост позволи на хора с международни доходи да живеят в по-евтини държави. България се оказа привлекателна заради ниските разходи, добрия интернет, сравнително ниските данъци и членството в ЕС.
Войната в Украйна
Руската инвазия в Украйна през 2022 г. също оказа пряко влияние върху миграцията към България.
Украинците бързо се превърнаха в една от най-големите групи имигранти в страната. Според НСИ Украйна е сред водещите държави по брой новозаселили се хора в България.
Причините са логични - географска близост, сравнително ниски разходи за живот, културна и езикова близост, както и членството на България в ЕС. За много украинци страната се превърна в компромис между сигурност и достъпност.
Освен украинци, България започна да приема повече хора и от Сирия, Кавказ и бившите съветски републики. Част от тях използват страната като първа точка за установяване в Европейския съюз.
Защо толкова много турски граждани идват в България?
Най-голямата група имигранти в България през последните години идва от Турция.
Причините са комплексни.
Първо, съществува историческа и семейна връзка между двете държави. Огромна част от турските граждани, които идват в България, имат български произход или роднински връзки тук. Често става дума за млади хора, чиито родители или баби и дядовци са се изселили навремето от страната ни. Често става дума за сантиментални и прагматични причини - тези хора имат право на силния български паспорт, възможност да следват специалности във ВУЗ, които в Турция са изключително скъпи, а също и да се докоснат до родовата си памет, с която са отраснали.
Второ, икономическата нестабилност и високата инфлация в Турция през последните години насочиха капитали и хора към по-стабилни държави. България предлага достъп до европейския пазар, по-ниски данъци и по-лесен бизнес режим.
Трето, немалка част от турските граждани инвестират в недвижими имоти и малък бизнес, особено в Южна България и по Черноморието.
Има и друг чисто прагматичен фактор - българското пребиваване дава значително по-лесен достъп до Европейския съюз.
Всичко изброено дотук не означава, че България вече е „богата“ държава. Но със сигурност относителната позиция на страната ни се променя. Миграцията почти винаги следва икономиката. България остава една от най-бедните държави в ЕС, но вече не изглежда бедна спрямо значителна част от съседните региони.
Именно това обръща посоката.
Когато доходите започнат да растат, безработицата намалее, а бизнесът изпитва недостиг на кадри, страната естествено започва да внася работна сила. Това е модел, през който вече са минали Полша, Чехия и Румъния.
Любопитното е, че България започва да навлиза в тази фаза при все още намаляващо население. Това означава, че икономиката има нужда от хора, дори когато демографската картина остава неблагоприятна.
Новата миграционна реалност
България вероятно няма да спре да губи хора към по-богатите държави в Европа. Но вече не е само страна, от която се бяга.
Тя постепенно се превръща в място, което привлича — завръщащи се българи, хора от по-бедни или нестабилни държави, бежанци от войни и работници, търсещи по-добри възможности. Също и западноевропейци, търсещи спокойствието на селския живот, например.
Това е една от най-големите социални промени в страната през последните години. И вероятно тепърва ще видим отражението на тези процеси върху българската икономика, пазара на труда и самото усещане за това какво представлява България в Европа.
„Офф Медия“ АД изпълнява инициатива Media Resilience, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
